Вълшебното бухалче

Един ден решихме да отидем на почивка, но за да стигнем избраното от нас място, трябваше да минем през един планински път. Когато навлязохме в него, колата ни се развали, но вече беше много късно, затова татко каза да опънем палатките си и да легнем до крайпътната горичка, а на сутринта той ще оправи колата и ще продължим пътуването си.

Аз не можех да заспя, понеже мислех, че в тази местност има много животни и може би призраци. Реших да изляза да се поразходя. Не знаех пътя, затова реших да не се отдалечавам. След като повървях малко, срещнах едно малко бухалче. То беше много сладко, затова отидох, вдигнах го и го занесох в палатката си.

На сутринта, когато всички станаха аз им го показах. Те също много го харесаха, попитах татко дали можем да го вземем вкъщи, но той отговори, че горските животни не са приспособени да живеят в градовете и че мога да си играя с моя нов приятел, докато той оправя колата. Съгласих се, след като малко си поиграхме бухалчето проговори и каза, че ако си играя с него поне до обяд, то ще се превърне в какъвто домашен любимец аз пожелая. Когато дойде обяд ме попита в кое животно да се превърне, а аз без много колебания казах куче санбернар. Още не бях доизрекъл думите си и то се превърна в най-красивото куче на планетата. Попитах родителите си дали може да го задържа. Те малко се поколебаха, но после се съгласиха. Щом татко оправи колата и стигнахме избраното от нас място, аз и кучето започнахме да си играем. От тогава до ден-днешен сме неразделни. Аз много го обичам и не бих го заменила за нищо на света!

Участва в „Страхо-о-овит конкурс! Достатъчно смели ли сте, за да участвате?“