Добротата на котарака в чизми

Няколко години големият брат изхранвал семейството си с работата във воденицата и нито за миг не помислил как по-малките му братя се справят с живота. Но три последователни години водата в реките пресъхнала, а земята не давала нищо. Нямало как да смели и малкото жито, което останало. Настъпили болести и на хората им ставало все по-трудно и по-трудно да се справят.

В същото това време средният брат пренасял товари заедно със своето магаре на хората, които нямали добитък. А пък те им се отблагодарявали с парче хляб и малко храна. Но когато бедността настъпила, хората вече не се нуждаели от неговите услуги. Той самият не успявал да намери храна за себе си, а пък за магарето да не говорим – така то се разболяло и умряло. Котаракът в чизми през всичките тези години си живеел царски, бил на почит и уважение от господарите си и техните слуги. На пръв поглед изглеждало, че само си мързелува, но всъщност не било така. Той се движел навсякъде, информирал се за всичко, което ставало по земите на неговите господари, дори и от време на време помагал на селяните, а и на братята на своя господар, без дори и да знаят кой е той.

Един ден убедил господаря си в един от замъците да открият болница за нуждаещите се. На четвъртата година през зимата паднали много снегове, а през лятото и пролетта много дъждове. Минало време. Водата в реките потекла, земята почнала да ражда жито, работата тръгнала. Един ден хората се сетили как кралят им оказал голяма помощ в трудните дни и устроили голямо пиршество в негова чест, за да му благодарят. Всички посрещнали благодетеля с голяма радост и уважение, а тогава двамата братя познали техния по-малък брат и котарака, който гордо стоял до господаря си. На двамата братя им станало неудобно, че те не успели да се справят с трудностите, но все пак се зарадвали, че малкият им брат успял в живота, та дори и станал господар на много земи.

Избрах да измисля край на тази приказка, защото това беше голямо предизвикателство за мен.

Участва в конкурса на „Забавното четене“