Новите приключения на котарака в чизми

Момъкът приел предложението на краля, но принцесата поставила условие, че след като се оженят, не иска да вижда котарака в двореца. Когато той разбрал за това, му казал, че може да изплюе превърнатия на мишка човекоядец, ако не го оставят в двореца. Мелничарският син обичал много и двамата и бил изправен пред труден избор. Обиденият котарак напуснал двореца и заживял отново в мелничарската къща.

Един ден мелничарският син и принцесата се разхождали в една от градините на двореца. Внезапно се извила силна буря. Те хукнали да се прибират. Когато се завърнали, принцесата разбрала, че е изгубила огърлицата си, красива и ценна, завещана от нейната майка. Тя много се натъжила и решила, че няма да се омъжи, докато не се намери колието. След утихване на бурята, по заповед на краля, всички слуги се втурнали да търсят загубената огърлица. Търсели в храстите, в тревата, но никъде не я намерили. Тогава момъкът споделил на котарака за нещастието, обхванало целия дворец, и го помолил да му помогне. Котаракът бил обиден на принцесата, но обичал много своя господар и обещал, че ще измисли нещо.

На следващия ден котаракът издебнал мишия цар в близката гора и го хванал. За да го пусне и не го изяжда, той поставил едно единствено условие – мишият цар да свика всичките си поданици и да намерят изгубената огърлица. Иначе на другия ден ще го изяде. Той бил много уплашен за живота си – мустаците му треперели, опашката неспокойно шавала, а ушите му настръхнали. Затиснат под котешката лапа, бил принуден да нареди на поданиците си да търсят изгубената огърлица. Денят изтичал. Мишокът вече се прощавал с живота си, когато се появило едно мишле. То плахо се приближило до котарака и казало, че след цял ден неуморно търсене е намерило огърлицата в корените на един розов храст, но не можело да я измъкне. Мишият цар и котаракът веднага тръгнали след него. Стигнали до розовия храст. Котаракът допълзял до него и видял огърлицата, но не можал да я вземе. Замислил се и решил, че е по-добре да извика мелничарския син и принцесата, за да извадят огърлицата оттам. Принцесата невярващо последвала котарака до розовия храст. Съзряла блестящата огърлица и много се зарадвала. Мелничарският син се навел, взел колието и го подал на нея. Развълнувана, принцесата се извинила на котарака за прибързаната си преценка относно него и му благодарила. След това дала съгласието си за сватба. И още на същия ден принцесата и момъкът се оженили, а котарака направили кралски съветник.

Избрах да променя края точно на това произведение, защото то е едно от любимите ми.

Участва в конкурса на „Забавното четене“