Вълшебният сън

Беше нощта срещу Коледа. Навън се сипеше пухкав сняг. Аз бях будна. Мислех си, как ли ще се чувствам, ако съм Дядо Коледа. Постоянно се питах дали съм била достатъчно послушна, за да получа подарък... Изведнъж ми се доспа – сякаш някои ми пее приспивна песен. Не – няма да му се дам! Бях твърдо решена да остана будна през цялата нощ. Но очите ми не издържаха. Потънах в дълбок сън и то не какъв да е, а вълшебен сън.

Намирах се пред един огромен... замък? Не познахте! Това беше работилницата на самият Дядо Коледа. Тя имаше кристално чисти прозорци, през които се виждаше всичко. Видях няколко джуджета, едно от които стоеше пред тях. То държеше дълъг списък и докато го четеше, даваше насоки с ръцете си. Но не успях да видя Дядо Коледа. На вратата на работилницата беше закачен коледен венец, а около него обикаляха разноцветни лампички. Отляво стояха 7 елена, които тропаха с копита и пръхтяха. Горях от желание да вляза. Събрах смелост и се приближих. Протегнах ръка към дръжката на вратата и тъкмо да я натисна, тя се отвори! Като с магия! Погледнах ръцете си - носех ръкавици. Но аз не обичам да нося ръкавици! Хвърлих един поглед към облеклото си - бях облечена като джудже. Като онези, които видях през прозореца. Прекрачих прага на работилницата. Погледнах нагоре. От тавана висяха изключително красиви полилеи. Стените бяха позлатени. Докато зяпах по всички тези красоти, едно джудже ме гледаше по същия начин. Беше много смешно. Цялото му облекло беше в синьо. Където и да отидех, то ме следваше. Разбрах, че се казва Преследвачко. Научих и другите имена на джуджетата - Мързеливко, Работливко, Сладкодумко и Сръчливко. Всички бяха много добри. Показаха ми процеса си на работа, но в един момент ги прекъснах:
- Къде е Дядо Коледа?
Съществата ми посочиха една врата в ъгъла, на която беше сложена табела: "Стаята на Дядо Коледа". Приближих се до нея и почуках. От стаята се чу весел глас:
- Хо, хо, хо! Влез!
Кротко влязох вътре. Белобрадият старец беше затрупан с писма. Горкият - сигурно му е много трудно! Реших да помогна. Когато прочитах писмо го давах на джуджетата, а те изработваха подаръка, посочен в писмото. Работливко беше главното джудже, което нареждаше и командваше. Преследвачко и Мързеливко изработваха подаръците, Сръчливко ги опаковаше, а Сладкодумко слагаше във всеки подарък по едно пожелание - за да поздрави децата с него. Когато писмата свършиха, Дядо Коледа ми благодари и за награда ми подари подарък - грижливо опакован от Сръчливко в лилава хартия и зелена панделка, под която имаше надпис "Весела Коледа!".

Щом докоснах подаръка си, се събудих. Беше ранна Коледна утрин. Изтичах до елхата, а под нея имаше подарък. Същия подарък, който Дядо Коледа ми подари, когато му помогнах.