Ваканция – невероятните приключения на Ели през това лято
Казвам се Ели. Вече съм втори клас. Това щеше да бъде първата ми ваканция и аз я чаках с нетърпение.
През месец юли ходихме на почивка в село Емен, във Великотърновска област. За това място ни разказа кака, която беше го намерила когато прави домашно за непознати красиви места в страната. Много ми хареса и мястото и презентацията на кака и много исках да отидем там. Това беше едно от невероятните ми приключения през лятото.
Така и ето я и историята. Аз и моето семейство, което се състои от мама, тати, кака и аз – Ели отидохме на почивка. Пътувахме и се настанихме в едно невероятно красиво място със страхотен басейн, в който влязох още първия час.
На следващия ден – вторник решихме да отидем да видим Еменския каньон. Всичко ми беше непознато и ми се случваше за първи път – не бях ходила на поход в планината, не бях виждала и каньон и ми беше трудно да си представя даже какво е това. И така в 8:30 часа тръгнахме четиримата. Но мама ни накара да си обуем здрави обувки, да си сложим бели шапки и да си вземем вода. На влизане в гората тате ни оборудва и с права пръчка, за която каза, че ще е най-добрият ни приятел докато сме на поход.
След като минахме през гората и стигнахме до ръба на каньона се разделихме – аз и мама тръгнахме към водопад в сърцето на каньона, а тати и кака тръгнаха към пещера, която не беше на толкова високо и страшно място.
Вървяхме с мама по ръба на огромна пропаст, която разсичаше планината на две и в дъното й течеше река Негованка. Разбрах, че това е каньона и се е образувал при преминаването на водата по средата на скалите и ги е разделил на две. На ръба на каньона беше едновременно интересно и страшно. Понеже бях фотографа на семейството направих страхотни снимки, но с мама се разбрахме някой да не ги показваме на тати, защото щеше да разбере колко е било опасно и страшно когато ги правих.
Вървяхме около час по пътечка, която ту навлизаше в гората, ту минаваше по ръба на скалите. Видя ми се много лесно и интересно да съм на поход. И изведнъж – видяхме на едно дърво да виси огромен човек, обут с... джапанки. Оказа се, че пътеката рязко завива надолу към водопада и е много стръмна и този човек не можеше да се изкачи. А ние нали бяхме с най-добрия си приятел – дървената пръчка – макар и трудно слязохме долу до реката. Огледахме се и... не видяхме никакъв водопад. Нищо, само река, клони и пътека.
Тръгнахме по пътеката, която криволичеше покрай реката и след малък прехода между тесни скали и камъни стигнахме до водопада. Това беше невероятно красиво място. Мама ми позволи да се събуя боса и да тичам из водата край водопада. Беше много красиво и приятно.
След като починахме, обухме се и тръгнахме обратно. И тогава вече разбрах защо онзи човек висеше така. Оказа се, че е много трудно да се изкачим обратно. Но се справихме. Бавно, с вного почивки и закачки се прибрахме в хотела. По обратния път не мислех вече, че да си планинар е лесно, но бях убедена, че е невероятно приятно. Най-щастлива съм, че сама стигнах до място, което малко хора са виждали на живо – Еменския каньон и водопадите на река Негованка.
След първото ми приключение като планинар нямах търпение до отидем при роднините в Белоградчик. Не съм ходила там никога, само към виждала картички и снимки, които баба и дядо ми показваха от своя роден град. Много се вълнувах – защото щях да вида червената планина и защото за първи път щах да вида братовчедките си. През цялото време се питах как ли изглеждат на живо и се мъчех да си обясня как може до сега да са живели без да са ме виждали?
В петък сутрин пътувахме към Белградчик. След като завихме към града и постепенно планината започна да става червена, разбрах защо тати кавза, че след Русе най-красивото място на света е района на белоградчишките скали. Те бяха червени, целите и много красиви – изглеждапа като забити в земята червени близалки – отхапани на различни места.
Пристигнахме следобяд и си настанихме се в един хотел в центъра на града. Първо видяхме баба и дядо, а след това се видяхме с нашите брадовчедки – беше ми много приятно и интересно, защото наживо се оказаха красиви и приказливи като мен и затова си прекарвахме интересно.
На следващият ден тати искаше да ин покаже най-големите забележителности на града – крепостта Калето и пещерата Магурата. Крепостта е изградена между скалите и е много интересна, голяма и висока. Пак само аз и мама се качихме на най-високата точка на крепостта, от където се виждаше цялата планина, а според мама и съседна държава. Беше невероятно красиво. Правихме снимки и за един конкурс, в който кака искаше да изпратим най-оригиналната снимка. Затова хем се изкачвах и разхождах там, хем си четях от време на време любимата книжка, а мама ме снимаше. Снимките са страхотни, нали?
След обяд отидохме до пещера на име Магура. Не бях влизала в пещера и едновременно ме беще страх и ми беше интересно. Понеже бях заедно с братовчедката ми Инес и много се забавлявахме, забравих, че ме е страх.
Влязохме в пещерата – от 36 градуса навън, вътре беше – 12-15 градуса. Но ми беше толкова интересно, че не забелязах, че ми и студено. Минахме през поне 10 пещерни зали. В първата имаше следа от пещерна мечка и остатъци от къщи на първите хора. За къщиге съм сигурна, че е така, защото имаше основи на земята, но за отпечатъка от мечка не съм сигурна, че е вярно, защото беше вного голям. Влязохме в залата с пещерните рисунки. Те бяха направени от мои прароднини, защото приличаха на рисунките ми от детската градина. Все пак нали родът ми е от района, сигурно някой моя пра-пра-прадядо ги е рисувал, за да ми остави послание. В край на разходката в пещерата ни показаха концертната зала и излазохме. С влакче стигнахме до паркига и се върнахме в Белограчик.
Но денят не беше свършил. През нощта ни заведоха в местната обсерватория. Тя е основана през 1961г. и от тогава освен научни изследвания от учени се организират и посещения на любознателни деца, които искат да гредат звездите. След лекцията, която ни изнесе и ни показа големия телескоп, баткото там ни показа с малък телескоп звездите и видяхме планетата Сатурн. Познах я по това, че има пръстен. При изпращатено ни даде да си вземем научни вестници за звездите, за да може сами да продължим да изучаваме непознатия свят на звездите. Ето и част от любимата ми статия - През 1995г. ембеатичниният телескоп „Хабъл“ разкри невижданите досега гигански колони от газ... “ и те приличат на близалки....
Това беше най-дългия и интересен ден от моята ваканция. Изпълнен с впечатления и забавления. Те продължиха и през следващите дни, когато ходихме на други исторически местности в страната. Но този ден, в който видях най-красивите неща в района на Балоградчик, ще остане за мен незабравим. Вече съм направила план къде ще отидем през следващат година. Може някъде на друго място моите прароднини да са ми оставили картинки за разглеждане или за оцветяване...
Сего започвам да се приготвям за новата учебно година. По време на ваканциите ще проуча и проверя други интересни и непознати места в родината ни, които да посетя през следващото лято. Остава само да убедя мама и тати да ме заведат. Но те също обичат да пътуват, така, че няма да ми е трудно.
Благодаря за вниманието!
Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“
