Пътешествие до Пирин

Искам да Ви разкажа  за моето лятно приключение. Скоро  се върнахме от Пирин планина. Заедно с моята мама и още  наши приятели, си направихме  вълнуващо екскурзионно летуване. Тръгнахме от Пловдив. От гара  Септември се качихме на теснолинейката. До този момент не бях се возила в такова малко влакче. Имахме възможност да му се наситим до насита. Пътя продължи повече от 5 часа до гара Добринище. Мама все ми казваше, че ако съм изморена мога да си подремна, но аз не исках да изпусна нищо от пътя.

От Добринище ни чакаше маршрутка и така отидохме до първата хижа – Вихрен. Пристигнахме след обяд, а вече беше студено. Пренощувахме в хижата и още на следващия ден се отправихме към връх Вихрен. Никога до сега не съм се изкачвала до някой връх. Оказа се доста трудно, стръмно и на моменти опасно. На табелката пишеше, че се изкачвал за два часа и половина, но го изкачихме за 4. Колкото се приближавахме до билото, ставаше все по студено и по-стръмно. На 20 минути от самия връх, се откри невероятна гледка. Срещу нас беше връх Тодорка, а долу в долината се виждаха красиви езера. Спряхме за да се насладим на красотата и да се снимаме.

Слизането от върха се оказа доста по-трудно от изкачването. Имаше моменти, в които сме лазели. Починахме си добре и на следващия ден продължихме за друга хижа – хижа „Демяница“. По пътя за хижата видяхме големия водопад Демяница. Интересно ми беше как табелите ни упътваха. Разбрах, че всяка хижа си има свой цвят и трябва да го следим. Близо до Демяница се намират Василашките езера. За да ги видим, трябваше пак да извървим висок баир. Минахме през рекичка и видяхме водопади. Бяхме изморени, но гледката си струваше. Най-тежкият преход предстоеше. Трябваше да стигнем  от хижа „Демяница“ до хижа Безбог. Не съм мислила, че мога да измина на ден около 30-40 км в стръмно катерене. Бяхме изморени, но пък заредени от красотата на природата. Трябваше да бързаме, защото идваха облаци.

Изкачихме връх Полежан. По път за него минахме през Валявишкото езеро. Беше много красиво! От другата страна ни очакваше Поповото езеро и още много езера, невероятни гледки, водопади. Пристигнахме на хижа Безбог. Пред хижата е разположено Безбожкото езеро. Мама казваше, че е изморена, но като си поеме дълбоко въздух, се чувствала като че ли не е вървяла. Същото беше и с мен. Спирахме, гледахме, любувахме се на красотата  и пак продължавахме с нови сили. Возенето с лифта си беше цяло приключение. Точно на най- високото място спря. Мама се страхуваше да погледне надолу. Беше ми много забавно. През лятото бяхме на море, на балкан, но такива емоции, които преживях на планината, нямаше. Разбрах защо казват, че Пирин е най-красивата планина в България. Много песни има за нея. Ще се радвам следващата година да отидем пак някъде на планина.

Странно е усещането да знаеш, че всичко от което имаш нужда, се намира в раницата и приятелите.

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“