Училищен смях

Един училищен ден първият ми час беше математика и учихме умножение с двуцифрено число. Открих, че съм доста добра и много ми хареса. Толкова бързо умножавах, че съучениците ми и госпожата се уплашиха. За първи път часът по математика мина като миг.

И ето, че звънецът удари. Беше време за втория час (английски език). Приготвих си учебника и тетрадките и тръгнах към кабинета. Когато пристигнах видях, че съм взела тетрадката по математика. Това беше чист късмет, защото бях научила днешния урок. Помислих си – Сега ще умножавам. Ура!”. Без много да мисля сложих тетрадката по математика върху тетрадката по английски език и започнах да умножавам. По време на часа госпожата реши да ме изпита, но аз толкова съм се улисала, че не съм видяла, че ме вика на дъската. Тя дошла при мен, а аз отговарям спонтанно – 22.25. Целия час аз, съучениците ми и госпожата се смяхме, толкова силно, че цялото училище ни чу. След това ми хрумна идеята да направя същото и в другите часове – пак същите резултати. И така целия ден мина в много, много наистина много смях.

Участва в конкурса "Моят най-хубав спомен от училище"