Страшното приключение с горския пожар

Всички говореха колко горещо е през месец юли и как трябва да се предпазваме от високите температури. Трябваше да стоя през деня вкъщи на сянка, но аз свързвах ваканцията с игрите с  приятели и не спазвах стриктно заръките на мама.

В един такъв летен ден аз и моята най-добра приятелка Руми решихме да поиграем навън. Докато другите деца  бяха пред компютрите, ние скачахме на въже, играехме с топка, рисувахме с тебешир, надбягвахме се с домашните ни любимци-кучетата Сара и  Джеки.

Гората и полянките, които се намираха над  къщата ни ни примамваха с прохладната  си сянка, но родителите ни ни предупреждаваха да не ходим сами  там.

Слънцето бе високо над хоризонта, по небето  нямаше нито едно от очакваните от възрастните облачета. Играейки усетихме миризмата на пушек, която ставаше по-силна. Огледахме се  и забелязахме над гората да се издига тънка струйка дим. Бяхме слушали много за опасността от възникване на пожар, когато времето е много горещо, за това, че трябва да внимаваме и да пазим природата от огън. В новините по телевизията  предупреждаваха колко бързо се разраства огъня запален в горите и колко усилия и безсънни нощи  са необходими за гасенето му. Стреснахме се  и въпреки че в училище ни бе разяснено как да постъпваме в такива случаи – да звъним на телефон 112 за помощ, да информираме възрастните около нас, ние малко смело и безразсъдно се втурнахме към посоката от където идваше дима. Мястото не беше далеч от дома ни. Някой явно се е разхождал в гората и бе хвърлил не загасена цигара в изсъхналата от горещините трева. Тя тлееше и от време на време проиграваха пламъчета, които ставаха по-силни.
Наблизо, в корените на едно дърво имаше голяма дупка, в която се пълнеше с вода от дъждовете и от подпочвените води. Жегата я беше пресушила наполовина, но все пак имаше достатъчно вода, за да изпълним бързо взетото решение. Аз останах близо до мястото, а Руми се върна за да вземе кофа. С няколко кофи вода за да бъдем сигурни загасихме тревата. Още стреснати от случилото се седнахме под дърветата и се наслаждавахме на хладината на сенките им, както и на безгрижните песни на птичките, които не подозираха каква опасност грозеше гнездата им.

Когато си починахме и се уверихме, че няма следа от огъня се прибрахме в къщи. Само бях слушала за унищожителни пожари, но когато видях с очите си опасността, реших, че винаги ще бъда много внимателна, за да не допускам да се случва това, когато сме сред природата.

Развълнувана и щастлива, че се справихме успешно със ситуацията  изчаках родителите ми да се приберат и да им разкажа за преживяването ни с Руми. Те малко се стреснаха и ме посъветваха други път да звъня първо на телефон 112, но същевременно бяха горди с нашата постъпка, че сме били отговорни и сме извършили добро дело.

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“