Смут в балетната зала

Девет часа вечерта. Навън беше тъмно и студено. Все още бях в балетната зала. Репетицията беше по-тежка от обикновено.
– Благодаря ви за часа. Днес се справихте добре. Дано и на концерта танцувате така. – отекваха думите на преподавателката докато ние с облекчение излизахме от залата и вървяхме към съблекалнята.
Планирах как ще си почина като се прибера вкъщи – ще легна, ще затворя очи и ще заспя. Изведнъж остър писък прониза въздуха. Всички се втурнахме по посока на писъка. Застанахме стъписани на вратата. Моника стоеше ужасена и гледаше към закачалката до прозореца. Червена течност се стичаше по стената под него. Закачалката на Моника беше празна – дрехите ѝ ги нямаше. Извикаха охраната, а нас ни помолиха да се приберем.

На следващата сутрин всички дойдоха потиснати. В класната стая ни очакваха двама полицаи. Помолиха ни да си седнем по чиновете. Единият от тях започна да говори:
– Добър ден ученици. Тук съм за случая в залата снощи... – той направи дълга пауза, след което продължи – първо, кой беше в залата? – ние се изправихме притеснени – може би ще се наложи да ви свалим пръстови отпечатъци.
В това време би училищният звънец. Всички мълчаха. Само Моника и полицаите говореха нещо, но не се чуваше. Аз и мои приятелки започнахме да обсъждаме случая и да търсим заподозрени:
– Имам чувството, че е Александра – започна Стела, която не харесваше много Алекс – тя винаги е завиждала на Моника и затова е решила да ѝ вземе дрехите.
– Ами червената течност по стената? - каза Теди.
Стела замълча.
Би звънеца и започна час. Повечето не слушаха урока. Изглеждаха притеснени. Аз си мислех: „Ами ако крадецът е тук? Може да е всеки един от нас!” Реших да разсъждавам логически – „Стела беше права – Алекс винаги е завиждала на Моника, но чак да извърши такова нещо… И какво наистина беше това на стената?”
Следващия час започваха репетициите. Докато следях с поглед Александра за да открия признаци, че тя е извършила кражбата, се сетих, че Петя винаги е искала да танцува Одета. Предположих, че и тя има интерес да изложи съученичката си, тъй като все още е ядосана, защото дадоха ролята на Моника. Сетих се, че момчето, което близо две години ухажва Моника – а тя не се интересува от него, може да е откраднал дрехите, за да я направи за смях, както тя беше постъпила с него. Кръгът на заподозрените се разширяваше.
В същото време чух Деница:
– Вчера си купих нови бои за рисуване. – освен балерина, тя беше и много добър художник. Но докато сме танцували в залата, някой ги е отварял и е изсипал червената. Видях това вкъщи, когато седнах да дорисувам картината си. Явно това по стената е било червената ми боя.
Осъзнах, че течността не е толкова важна.

След няколко дни дойде единият от полицаите:
– Проведохме разследване – започна той – Прегледахме камерите. На тях личи, че извършителят е момиче с вързана коса и кафяво яке. Тъй като само четири от вас имат кафяво яке и почти всички ходят с вързана коса, ние ги подозираме. Моля Алекс – Стела се усмихна наивно – Петя, Стела и Теди да се изправят. Държахме под око тези четири момичета три дни, без те да знаят. Искам да помоля Петя, Стела и Алекс да седнат. Според нас извършителката е Теодора – всички се спогледахме учудено. Теди не е правила зло никому. Полицаят продължи:
– Вчера видяхме сестрата на Теди облечена със същите дънки, които са откраднати, да предава в магазин за втора употреба откраднатото яке.
Теодора заговори:
– Добре, признавам си, аз бях.
– Но защо? – попитахме почти всички.
– С Моника сме братовчедки, далечни. Като деца родителите ни често ни събираха да играем. На осмия ми рожден ден и тя беше поканена. Дойде с новата си кукла и я показваше гордо на всички. Никой не ми обръщаше внимание заради нея. Винаги се държи така – привлича цялото внимание върху себе си за моя сметка. Често ми се подиграва.
Целият клас замълча. После се обади полицаят:
– За това деяние, ще има последствия. Ще полагаш общественополезен труд. Ще чистиш двора на училището и балетните зали в продължение на две години.  

Участва в конкурса за разкази "Млад детектив"