Растения и животни

Начало | Растения и животни | Пясъчните котки изглеждат като котенца през целия си живот

Пясъчните котки изглеждат като котенца през целия си живот

Аз детето | 2017-09-18

Пясъчните котки изглеждат като котенца през целия си живот

Почти сме убедени, че най-странното място, на което никой не би се сетил да се оглежда за котки е пустинята. Доскоро и ние не бихме го правили, но колкото и невероятно да е, ще сгрешим и ще изпуснем нещо удивително. Освен интересни и пухкави, пясъчните котки са като Питър Пан, те запазват външния вид на малки котета през целия си живот, което създава впечатление, че никога не порастват. Това интересно животинче не е специално само с това. То е и много рядко срещан вид и затова се намира в Червения списък на световно застрашените видове на IUCN като потенциално застрашен вид, макар че заради своя скрит и потаен живот не е ясно колко точно пясъчни котки са останали в света. Пясъчните котенца живеят в пустинните райони на Северна Африка, Арабския полуостров, Централна Азия и Пакистан и се считат за потенциално застрашен вид заради незаконната търговия и спортния лов.

Тези котки са добре приспособени към суровите условия на пустинята. Те могат да оцелеят при температури от -5 °C до +52 °C и са в състояние в продължение на месеци да приемат вода само чрез храната си.

Тази прекрасна и красива котка е била откривана от учените цели два пъти – веднъж през 1858 година, когато била описана северноафриканската ѝ разновидност и веднъж през 1926 година, когато била описана тази, която живее в Пакистан. Кое друго животинче може да се похвали с такъв рекорд? Своето латинско име Felis margarita пясъчната котка не получава от женското име Маргарита, както изглежда, а от фамилията на френски изследовател, който за първи път успява да опише всички котки, живеещи в различните пустинни райони. Изобщо не е изненадващо, че човекът си е дал толкова труд и е обърнал толкова внимание на това животинче. То е най-малкият представител на рода котки – на дължина достига до 90 сантиметра, като това са най-големите рекордьори от този вид. Обикновените котенца са не повече от 30 сантиметра. Лапите им са къси, но силни. Те са и една от причините това животинче да изглежда като малко котенце. За разлика от домашните котки обаче, лапите на пясъчната котка са покрити с много гъста козина, дори отдолу. Това е така, за да може котката да не оставя следи в пясъка и да привлича враговете си. Също така по този начин котката е защитена от суровото слънце, което прави пясъка в пустинята страшно горещ. Тази козина също така осигурява и добра опорна повърхност, защото ако можеха да говорят, пясъчните котета щяха да ви кажат, че по пясък се ходи много трудно. Ноктите на пясъчната котка също така много се различават от тези на нашите домашни любимци – по-малки са и не толкова остри, отново заради пясъка в пустинята. Това е отличен пример за приспособяване към условията на живот. Главата на пясъчната котка е голяма, чар и придават и още по-големите мустаци. Ушите й също са много големи и пухкави, заради което изглежда толкова сладка. Козината на тези четириноги интересни обитатели на пустините е гъста и мека. Това ги предпазва от студените нощни температури. Даа, много е сложен животът в пустинята – през деня страшна жега, през нощта голям студ.
И все пак тези сладури се справят отлично. Винаги си избират място за дом на някоя пясъчна дюна или ако случайно има наблизо – пустинен храст.



Пясъчните котки обикновено водят доста самотен живот, събират се само докато отгледат малките си. През останалото време скитат в пустинята, като не оставят почти никакви следи от съществуването си. И макар да се различават много от всички останали котки, имат и прилики с тях. Те също ловуват през нощта. Щом тя настъпи, пясъчната котка напуска леговището си. Спира за момент, оглежда се и напряга слуха си. След това с прилепено до земята тяло котката безшумно започва да обикаля наоколо. Внезапно пясъчната котка се нахвърля върху нищо неподозиращата си жертва — пустинна мишка. Котката продължава да ловува през цялата нощ, като понякога скача във въздуха, за да хване още плячка. Ако уловът е богат, тя заравя в пясъка онова, което не може да изяде. Рано сутринта котката се прибира в леговището си и почти не излиза през деня. По време на лова котката търси мишки, песчанки и други дребни гризачи. Не отказва и влечуги и насекоми. С добре развития си слух открива жертвите си дори когато са заровени под пясъка, след което само ги изравя и изяжда. При търсене на храна животинчето може да измине 8-10 километра за една нощ.
През зимата и ранна пролет пясъчната котка, макар и рядко, може да бъде забелязана и през деня. Ако жегата я свари неподготвена извън леговището й, тя търси изоставени дупки на таралежи, лалугери и се скрива в тях. Понякога дори сама копае плитки дупки. Преди да се измъкне от дупката, тя прекарва 15 минути във внимателно разглеждане на околностите. По същия начин котката действа и при завръщането си в нея.

Пясъчната котка е така рядък вид не само заради хората, които я застрашават с лова и замърсяването на планетата, но и заради нейните особености при раждане и отглеждане на малките. Обикновено има по две котила годишно — през март-април и отново през октомври. Бременността продължава 59-63 дни, след което се раждат 2-4 котенца. Малките отварят очи на 14 дни, а прохождат на 20 дни. Започват да се хранят с твърда храна след петата седмица и стават независими на 3-4 месеца. Достигат полова зрялост на около 10-12 месеца. Живеят максимум 13 години.

В плен в различни зоологически градини по света живеят само девет такива котки.

Ето и най-важните факти за пясъчните котки:

  • Обитават пустинните райони на Северна Африка, Арабия, Централна Азия и Пакистан.
  • Считат се за потенциално застрашен вид заради незаконната търговия и спортния лов.
  • Благодарение на острия си слух могат да открият плячка дори и под земята.
  • За да намери партньорка, мъжкият издава звук, подобен на лай. С острия си слух женската го чува дори от голямо разстояние.
  • Козината по лапите й я предпазва от горещия пясък и й помага да се движи с лекота.
  • Гъсти бели косми предпазват ушите й от пясъка, носен от вятъра.
  • Трудно откриваема е, тъй като гъстата козина по лапите й заличава следите й.
  • Може да оцелее, като си набавя вода от жертвите си.

Снимки: boredpanda.com

Вижте още:
Защо котките имат мустаци?
Канадски сфинкс – котка от друга планета?
Савана – най-големият и скъп домашен любимец



Коментари
1 коментар

Павче , 14 г.,

Публикувано на 10.09.2015

mnogo sa sladki

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град