Приятната изненада на един необикновен празник

Една сутрин се събудих с особеното чувство,че през нощта се е случило нещо странно. Дали бях сънувала или наистина кучето ми Арес беше лудувало из стаята? Но само ли беше играло? Помъчих се да си спомня съня.
Някакво малко бяло облаче като че ли плуваше, после танцуваше, после скачаше… Номерата му бяха безкрайни. Като че ли две очички палаво се смееха в мрака. А Арес беше като на състезание – прескачаше препятствия – леглото, бюрото, коша с играчките, превърташе се във въздуха… Как така изведнъж беше станал акробат? Отворих широко очи и огледах внимателно стаята. Всичко си беше на мястото. Значи съм сънувала под влияние на празника Хелоуин. Явно съм хапнала повече бонбони и лакомства. Е, достатъчно.
Трябва да ставам, за да успея да се подготвя за училище. Насочих краката си към пантофите. Добре, но защо единият го няма? Викнах брат си Иван и го попитах:
- Иване, пипал ли си ми пантофите? Той отговори:
- Не, не съм.
Помислих си: „Той ми го е взел и го е скрил“. Тъкмо щях да му се разсърдя и да му се скарам, когато видях върха на пантофа си под възглавницата на кучето. Издърпах го и видях в него малко бяло наметалце. Дали това не е било бялото облаче от съня ми? Стори ми се,че то леко потрепна. В главата ми проблесна мисъл, че това е хелоуинско духче. Много се зарадвах. Вече си имам нов приятел. Ще му отделя място в стаята си и ще се грижа за него. Уверих се, че празниците поднасят много приятни изненади.

Участва в конкурса за разкази „Млад детектив“