Приятелство и топлина в детските книги на художника разказвач Феридун Орал

Феридун Орал е сред най-големите имена в илюстрацията в световната литература. Неколкократно негови произведения са обявявани за най-добре илюстрирана турска детска книга на годината от Международния съвет за детска литература в Базел. През 2012 г. художникът бе номиниран за най-престижната награда в света на детско-юношеската литература – медала „Х. Кр. Андерсен“. Феридун Орал вече е познат на малките български читатели с топлите истории „Червената ябълка“, „Къде ми е петнистото мишле?“ и „Къпиновият дух и жълтоклюното птиче“, публикувани от издателство „Емас“.

Орал предава своите послания с малко текст, но пестеливият му, нежен рисунък красноречиво „разказва“, очарова и завладява децата, а жизнерадостните му герои, обикновено представители на животинското царство, неизбежно предизвикват усмивка. Любимите му теми са силата на приятелството, колко важна роля в живота имат взаимната помощ и проявяването на разбиране към другия. По повод Международния ден на детската книга издателство „Емас“ представя още две книги, пренасящи в уютния свят на турския художник – отново с разкошни цветове и твърди корици.

„Червенокрилото кукумявче“ ни среща с една млада кукумявка, която още не е получила червеното си оперение и не се е научила да лети. А така ѝ се иска! Докато един ден при нея не се покатерва малка мишка, живееща в плевнята под дървото и двете стават другарчета. Мишлето иска да помогне на новата си приятелка и се мъчи всячески да намери начин да я „оцвети“ в червено – прегризва обелки от зрелите сочни ябълки в градината, откъсва листата на разцъфтелите макове в близкото поле, но това не помага на кукумявчето да полети. Поне засега... Благодарение на постоянството, упорството и на приятелството им, птичката постига мечтата си.

Имало едно змейче, което решило, че вече е прекалено голямо за оризовата каша на мама. Знае, че има и по-вкусни и по-интересни неща из полята. Тръгва в деня преди рождения си ден, хванало в ръка кошничка, за да събере нещо ново за похапване. По пътя си вижда къпини, кокоси, портокали... Но май не всичко е така, както си го е представяло. А „Как змейчето прояло отново оризова каша“? Отговорът е в края на красивата книжка.