Приятел в нужда се познава

„В един студен зимен ден гладът подгони зайчето и то напусна топлата дупка. Но навън снегът бе затрупал всичко. Само на един клон висеше самотна червена ябълка, а клонът беше толкова нависоко... Ала когато имаш приятели, нищо не е прекалено високо и прекалено далече.“

Пролетта показва ярко присъствието си с разцъфналите дръвчета и неустоимо ухаещите цветя. Слънцето леко гали с лъчите си ранобудните животни, шетащи насам-натам, търсейки храна. Сред тях е и зайчето, радващо се на хубавото време и мислещо си как съвсем скоро ще изхрупа няколко сладки моркова. То излиза от хралупичката си и тръгва към близката градина с най-вкусните моркови, лично препоръчана от всички зайчета в района. Но щом стига там, то вижда, че градината се охранява от голямо и страшно куче, което само души и дебне да спипа някое невинно гладно зайче. Зайчето знае, че в такива моменти може да разчита на верните си приятели - зайчетата, сърничките и други горски животни. Те веднага му се притичват на помощ. Отвличат вниманието на кучето, а през това време, зайчето си събира на воля, колкото моркови иска, които по-късно разделя със своите другари.

"Приятел в нужда се познава."