Приказка за снежните желания на Вики

Участва в конкурса "Цяла година зима – конкурс за приказка"

Беше студена снежна вечер. Снегът затрупваше всичко за първи път в годината. Вики стоеше на прозореца и се наслаждаваше на прекрасните снежинки падащи по прозореца.

– Хайде, Вики, лягай вече да спиш, стана много късно! – каза мама Мими.

– Но, мамоо, до утре снегът ще е спрял да вали и може да се разтопи. А аз толкова искам да направя снежен човек. – каза умоляващо Вики.

– Не се притеснявай, това няма да е последният път, в който ще вали сняг. Хайде сега бързо под завивките.

Макар Вики да не вярваше на това, което каза майка ѝ, се запъти към леглото. Мама Мими я зави, целуна я по челото и загаси лампата.

– Иска ми се зимата да не свършва. – каза Вики преди да заспи.

Щом се събуди на другата сутрин, Вики веднага стана и се затича към прозореца и какво да види, снегът трупаше ли трупаше. Затичана отиде при майка си.

– Мамо, мамо, хайде бързо ставай да отидем да правим снежен човек.

Вики облече най-топлите си дрехи и излезе веднага навън при своите приятели.

Правеха снежни човеци, ангели в снега, замеряха се с топки и така цял ден. Щом стана време да се прибира, Вики беше напълно изтощена от днешната игра, затова веднага се наяде, облече си нощничката и заспа дълбок сън изпълнен със игри в снега.

Миналият ден се повтаряше отново и отново. Вики всеки ден играеше на снега, защото той не спираше да вали, докато на Вики не ѝ омръзна постоянното замеряне с топки. А и те бяха направили повече от 20 снежни човека, 10 крепости от сняг и просто вече нямаше място. Затова една вечер Вики седна да вечеря с родителите си и изведнъж ги попита един доста учудващ въпрос.

– Мамо, тате, възможно ли е малко момиченце да си пожелае цяла година да е зима и затова снегът да не спира да вали? – попита Вики.

– Какво искаш да кажеш, Вики? – попита учудено баща ѝ

– Една вечер си пожелах снегът никога да не спира и мисля, че желанието ми се е сбъднало. Но вече не искам да вали сняг. Да, харесва ми да правим снежни човеци, да се замеряме с топки и да се забавляваме, но мисля, че вече ми омръзна. – каза тъжно Вики.

– А защо тогава не си пожелаеш нещо друго, може и да се сбъдне. – каза мама Мими.

Вики се изненада как не се е сетила за това, та тя беше вече 8-годишна, вече беше голяма и можеше да се сеща такива неща, но все пак не се беше сетила. Вики благодари на майка си и баща си и веднага се качи горе, облече си пижамата и легна да спи.

– Иска ми се всичко да е нормално! – каза Вики и заспа.

На другата сутрин слънцето блестеше в очите на Вики, времето беше топло. Вики погледна прозореца и се усмихна.

– Може би вечната зима не беше толкова добра идея!