Приказка за дракона и принца

Живял някога в едно далечно царство, цар на име Добрил. Всички в царството били щастливи и доволни, защото той бил честен и справедлив. Цар Добрил имал син на име Митко. Принц Митко бил много добро дете и винаги слушал баща си. Минали години и принцът пораснал голям – станал на 7 години. Един ден, както обикалял из царството, той решил да се изкачи до върха на далечната планина. Добре екипиран, вървял дни и нощи, докато стигнал върха и. И що да види –в подножието на една скала, самотно гнездо, в което имало голямо бяло яйце. В този миг от небето заплашително се спуснал огромен и страшен орел, който искал да грабне яйцето. Доброто сърце на принц Митко не можело да позволи това да се случи, затова извадил меча си и след дълга и ожесточена битка, успял да прогони орела далече от царството. После взел със себе си яйцето и се прибрал обратно в замъка.

След няколко дни от яйцето се излюпило малко бебе драконче. Митко започнал да се грижи за своя нов приятел, когото кръстил Сладурчо. Хранел го, гушкал го, играел си с него и го учел да лети. Така минавали дните им. Минали месеци, после години и малкото драконче се превърнало в голям дракон. Тогава принцът решил, че е време да го пусне на свобода, защото го е научил на всичко, което трябва да знае, за да се грижи сам за себе си. Независимо, че след толкова много време двамата се разделили, те останали приятели за цял живот. И дракона Сладурчо никога не забравил добрината на принца. И тайно му помагал, като нощем гонел лошите змейове , които се опитвали да нападат царството. И всички живеели спокойно и щастливо.

Рисунка: Божидар Атанасов