приказки вълшебни

Начало | приказки вълшебни | Подаръкът на северния вятър

Подаръкът на северния вятър

превод: Иван Тонкин | 2017-01-05

Подаръкът на северния вятър

Високо в планините в манастирските земи живеел селянин на име Джепоне. Всяка година той събирал оскъдна реколта. Северният вятър унищожавал всичко, което узрявало в градината и израствало на полето. Бедният Джепоне и неговото семейство постоянно гладували.
Един ден той решил: „Ще отида да намеря този вятър, който ни носи само глад“. Сбогувал се с жена си и с децата си и тръгнал да обикаля планините.
Стигнал до замъка, където живеел Северният вятър. Почукал на вратата:
— Кой чука? — попитала жената на вятъра.
— Аз съм, Джепоне. У вас ли си е мъжът ви?
— Отиде да подуха в буковата гора. Скоро ще се върне. Влезте и го почакайте.
Джепоне влязъл в замъка. След един час Северният вятър се върнал вкъщи.
— Добър ден, ветре, — казал Джепоне.
— Кой си ти и какво искаш?
— Аз съм Джепоне. Всяка година ти унищожаваш моята реколта и това ти добре го знаеш. Така заради теб гладува цялото ми семейство.
— И защо си дошъл при мен?
— Тъй като ти си ми причинил толкова беди, няма ли да изкупиш вината си и да ми сториш някое добро дело.
— Какво мога да направя за теб?
— Каквото поискаш. Ти си толкова силен и аз съм в твоите ръце.
На вятъра му станало жал за селянина и му казал:
— Вземи тази кутийка и когато огладнееш, отвори я и й заповядай каквото искаш. Твоето желание веднага ще бъде изпълнено. Но не трябва да я даваш на никого. Дадеш ли я — няма да получиш нищо повече.
Джепоне благодарил на Северния вятър и тръгнал към дома си. Вървял той и по средата на пътя, в гората, огладнял и ожаднял. Отворил кутийката и казал:
— Дай ми хляб, вино и ядене.
Докато чакал от кутийката излезли един добре изпечен хляб, шише с вино и месо от свински бут. Джепоне хубаво се нахранил, изпил виното и отново тръгнал на път. Пред къщи излезли да го посрещнат жена му и децата му.
— Как мина? Какво стана? — попитали те.
— Добре, много добре — усмихнал се Джепоне и повел всички към къщи. — Седнете на масата.
Той извадил кутийката и казал:
— Хляб, вино и ядене за всички.
След обилния обяд Джепоне казал на жена си:
— Не казвай на игумена, че съм донесъл тази кутийка, защото ще поиска да ми я вземе.
— Кой, аз ли? Че защо трябва да му казвам? Опазил ме Господ!
Но ето че игуменът извикал жената на Джепоне при себе си.
— Е, какво, върна ли се мъжът ти? Да, много добре. Казваш, че всичко е минало много добре. И какъв подарък ти донесе?
От дума на дума игуменът разбрал за чудната кутийка и веднага изпратил да повикат Джепоне.
— О-о, Джепоне — ласкаво казал той, — научих, че имаш чудна кутийка. Покажи ми да я видя.
Джепоне искал да откаже, но какво да прави, като жена му вече била казала всичко. Нямало как и той показал кутийката и нейните чудеса на игумена.
— Джепоне — казал той с блеснали очи, — тази кутийка трябва да ми я дадеш.
— Но тогава всички ще умрем от глад. Нали знаете, свети отче, че тази година прибрах слаба реколта.
— Ако ти ми дадеш тази кутийка, ще ти дам колкото зърно искаш, колкото вино искаш, вземи всичко онова, което е, и колкото искаш.
Клетият Джепоне се съгласил и какво получил в замяна на това. Игуменът му дал няколко чувала с жито и ето че той отново заживял оскъдно, но този път по вина на жена си.
— Всичко това стана заради теб — крещял Джепоне. — Северният вятър ме предупреди да не казвам никому. Сега нямам очи да се явя пред него.
Но накрая той събрал смелост и отново се отправил към замъка на Северния вятър. Почукал и се показала жена му.
— Кой е?
— Джепоне.
Излязъл и вятърът.
— Какво искаш, Джепоне?
— Спомняш ли си кутийката, която ти ми подари. Взе ми я игуменът и не иска да ми я върне и сега аз отново живея в недоимък и глад.
— Аз ти казах да не я даваш на никого. Сега си върви, защото няма да ти дам нищо повече.
— Смили се! Само ти можеш да ме избавиш от това нещастие!
Северният вятър отново съжалил Джепоне и му дал една златна кутийка.
— Отваряй я, само когато изпитваш нетърпим глад, иначе тя няма да те слуша.
Джепоне взел кутийката, благодарил на вятъра и тръгнал на път.
Когато почувствал нетърпим глад, той отворил кутийката и казал:
— Нахрани ме!
От кутийката излязъл един здравеняк с тояга в ръка и започнал да налага Джепоне, че за малко не му натрошил костите. Джепоне едва успял да затвори кутийката и смазан от бой, бавно тръгнал към къщи. На жена си и децата си, които излезли да го посрещнат, казал:
— Всичко е наред. Този път получих по-хубава кутийка. — Всички седнали на масата и Джепоне отворил златната кутийка. От нея изскочили двама здравеняци с тояги в ръце и започнали да налагат домашните му. Жена му и синовете му молели за пощада, но здравеняците не спрели да налагат, докато Джепоне не затворил кутийката.
— А сега иди при игумена и му кажи, че съм донесъл кутийка по-хубава от първата.
Игуменът срещнал жената на Джепоне и пак започнал да я разпитва:
— Е, какво, върна ли се Джепоне? Навярно пак е донесъл подаръци?
— Да, господарю. Вятърът му подарил кутийка и то каква, още по-хубава от първата! Цялата е от злато и такива гощавки дава, че и насън не можеш да си ги представиш. Само че Джепоне не я дава на никого!
Игуменът веднага изпратил да извикат Джепоне.
— О, колко се радвам, Джепоне, че си се върнал с такъв прекрасен подарък! Покажи ми златната кутийка.
— За да ми я вземете ли?
— Аз да ти я взема? Няма такова нещо!
Джепоне извадил кутийката. Тя блестяла като пламък. Като видял златото, игуменът не могъл да сдържи алчността си:
— Джепоне, дай ми тази кутийка, а аз ще ти върна първата!
— Така може. Дайте ми първата кутийка и ще получите златната. Но не забравяйте, господарю, че тази кутийка се отваря само при нетърпим глад, иначе тя не се подчинява.
— Тъкмо навреме — отговорил игуменът. — Утре очаквам гости, самият епископ и моите съседи игумени. До обед ще ги държа гладни, но след това ще отворя кутийката и нека след това да ядат до насита!
На другия ден след сутрешната служба всички духовници започнали да обикалят около манастирската кухня.
— Навярно нашият домакин няма намерение да ни даде да ядем. Тук дори огънят не е запален, не се виждат никакви провизии.
Но някои от тях, които били подочули някои слухове, казвали:
— Потърпете, като дойде време за обяд, той отваря една вълшебна кутийка и от нея излиза всичко, каквото душата ти поиска.
И ето че игуменът поканил гостите си в трапезарията, където на масата имало само една златна кутийка. Всички я гледали с широко разтворени очи. Игуменът отворил кутийката и от нея излезли шестима здравеняци с тояги и започнали да налагат гостите. Ударите се сипели един след друг. Игуменът изтървал кутийката, а здравеняците продължавали да налагат наляво и надясно.
Притичал Джепоне, който се бил скрил наблизо, и затворил кутийката. Ако не бил той, здравеняците с тоягите щели да пребият от бой духовниците.
Казват, че след този обяд вечерта те не могли да си кажат молитвата.
А Джепоне си взел и двете кутийки, повече не ги давал на никого и живял като истински господар.

Коментари
0 коментара
Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град