Откъде идва ванилията?

Сладка, ароматна, свързана с приготвянето на вкуснотии – кой не обича ванилията. Винаги, когато се приготвя нещо вкусно вкъщи или в най-близката сладкарница, няма как да не се усети прекрасният аромат на тази подправка – ванилията. На много хора миризмата на ванилията напомня за детството, за хубави празници и домашно приготвени кифли, торти, пайове и какви ли не други вкусни неща и веселите моменти свързани с тях. Но ванилията не се използва само в сладкарството, вече правят и козметични продукти с аромат на ванилия – шампоани, сапуни, парфюми и какво ли още не.
Но въпросът, който ни вълнува сега е, откъде точно идва ванилията, как се произвежда тя, дали расте направо на прахче, което се събира или се произвежда от нещо друго. Какво растение е тя – трева, палма или нещо друго. Може да ви се стори странно, но много възрастни всъщност не знаят откъде точно идва ванилията. Но сега ние с вас ще разберем, а после може да разкажете на вашите родители и да им покажете, че не само играете на компютъра, а и научавате нови неща. :-)

Ванилията, както вече се подразбра е растение, и при това увивно растение или по-точно ванилията е пълзяща орхидея. Сещате се какво е орхидея, нали? Едно красиво цвете, което вече много често се вижда по цветарските магазини. Но да се върнем на ванилията... В диво състояние тя расте най-много в югоизточната част на Мексико, както и в Южна Америка. Стеблата на ванилията са подобни на тези на бамбука или по-точно имат т. нар. „колена“. Плоските и дълги листа на растението израстват от тези колена и се увиват около целите стебла. На противоположната страна на листото израства въздушен корен, който както и листата, помага на ванилията да се увива около околните дървета. Ванилията цъфти с цветове, подобни на тези орхидеи, които се продават в магазините, само че от нейните се усеща точно този приятен аромат на подправката, който усещаме.

Ванилията е първата американска орхидея, която е отглеждана в Европа. Пренесена е от Мексико на нашия континент от испанските завоеватели. Ванилията, или както са я наричали ацтеките „черното цвете“, по онова време се е добавяла в различни напитки, за да имат те по-приятен аромат. Европейците също се опитали да гледат ванилия, но растението не понесло климата тук и затова били принудени да я купуват от Мексико.

Все пак европейците продължили с опитите това ароматно растение да започне да вирее и тук, и накрая в началото на XIX век растението най-накрая свикнало с климатичните условия и започнало да расте. Това се случило първо в Англия, но успехът не бил пълен, защото макар и да растяла, ванилията не цъфтяла, а точно от цвета се добивала тази подправка. Няколко века по-късно започнали изкуствено да опрашват растението, нещо, което в родината му става по естествен път, и най-накрая то започнало да цъфти. Европейците започнали да произвеждат собствена ванилия, но тя била с много по-слаб аромат.
Цветовете на ванилията много приличат по форма на чушки. Дълги са около 10-20 см и приличат на цилиндрични кутии. За да се произведе от тях ванилия се обират и се сушат около 1 месец, по този начин ароматът им се засилва още повече. Всъщност, ванилените пръчки, които се продават в магазините, са части от изсушеното цвете, а малките прахчета са счуканите на много ситно ванилени пръчки.

Днес в целия свят отглеждат ванилия по изкуствен начин, а самата ванилия се използва в много промишлености, не само в готварството, но и в парфюмерията, направата на тютюневи изделия и алкохол и много други.

Вижте още:
Имат ли растенията скрита сила?
Растенията също общуват помежду си
Къде растат бананите – съществуват ли бананови палми?