Невероятният празник

Далече, далече от тук се намирала вълшебна гора. Разказвали се легенди, че била обитавана от страховити същества – вещици, таласъми, самодиви и змейове. В легендите змейовете били описвани с големи криле, дълги опашки и блестящи люспи; вещиците били с гърбави носове, грозни лица, обрасли с брадавици и писклив, зловещ смях; таласъмите били зли, невидими духове, които можели да приемат образа на страховити, невиждани демони.

Тези същества никога не се появявали денем. Носели се слухове, че нощем били виждани да се прокрадват между дърветата, криейки се в сенките им и стараейки се да останат незабелязани, докато водели битка помежду си – кой ще бъде господарят на гората. Всъщност на съществата и през ум не им минавало да вършат злини на хората, особено като не ги закачали и се отнасяли добре с тях, но битката, която водели помежду си била толкова ожесточена, че обитателите на гората загубили представа за силата, с която тя все повече навлизала в човешкия свят.

Преди много, много години, в навечерието на празника „Вси светии“ всички деца от близкото селце, облечени със страшни костюми и със запалени тиквени фенери в ръце, обикаляли съседите си, като искали бонбони и сладки с предупреждението, че ако не получат такива ще им „изиграят номер“. Луната страховито била застанала на небето, а малчуганите чукали от врата на врата и с радост плашили домакините, които при вида на преобразените деца се паникьосвали и изсипвали в торбите им лакомствата, които са приготвили за празника. Цялото селце ехтяло от детския смях и звуците, които издавали, за да плашат хората.

Децата не предполагали, че горските обитатели започнали да излизат от бърлогите си, готови за своите нови подвизи. Те не били забелязали, че сред сенките на крайните храсталаци и дървета било скрито малко, самотно змейче. То с интерес наблюдавало децата. Искало да се приближи към тях, но се бояло, че ако хората разберат, че то съществува, а не живее само в легендите за вълшебната гора, ще го погубят. Страхът от детските очи бил голям, но още по-голямо било любопитството към непознатия човешки свят. Змейчето се престрашило и с тихи стъпки се отправило към една от крайните къщи на селцето. Там плахо почукало на вратата на къщата, в която живеела самотна старица. Когато домакинята отворила вратата, с почуда възкликнала към съществото, което стояло пред нея:

– Та ти не си момче, а зверче!

Жената не се уплашила, та съществото било по-уплашено от нея. За нейна голяма изненада, змейчето проговорило с човешки глас:

– Не съм зверче, а съм маскирано малко момче и искам от твоите лакомства.

Старата жена не се противила, а почерпила уплашеното зверче. Змейчето благодарило за подаръка и се сбогувало с домакинята. Знаело, че повече тя няма да го види. Догодина вече ще бъде голям, страховит змей, с огромни криле и дълга опашка, който скрит в сенките на дърветата ще наблюдава с интерес въодушевените деца и тяхната увлекателна игра.

Участва в конкурса „Страхо-о-овит конкурс! Достатъчно смели ли сте, за да участвате?“