Необикновената Коледа

Беше 23 декември, навечерието на един щастлив и семеен празник – Коледа.
В Лапландия е мразовито и прехвърчат снежинки. Там всичко спи. Само в работилницата на джуджетата и в кабинета на дядо Коледа кипи оживена работа. Дядо Коледа седеше в големия си стол срещу огнището и четеше писма от деца. До него Рут – главното джудже записваше в една голяма книга името на детето и дали то слуша.
– Рут, запиши, че Сузи не слуша, защото вчера се сби с малката си сестра.
Веднага след като прочетеше някое писмо наблюдаваше децата с голям бинокъл, който виждаше дори и през стени. Само трябва да си помислиш мястото, което искаш да видиш и бинокълът ще ти го покаже.
– Тя не слуша. Ще й отговоря.

Докато дядо Коледа и Рут четяха писмата, баба Коледа се разпореждаше в работилницата на джуджетата:
– Хей, Звездичко, топката не е надута достатъчно! Малчо, боядисай камиончето в синьо, не в жълто.
Бабата обикаляше и работилницата на джуджетките. Там те правеха играчките за момиченцата.
– Браво, Снежанке! – обърна се белокосата старица към младата си дъщеря, чиито бели пръсти шиеха роклички и шапки за куклите. – Добре се справяш.
Те работиха до късно вечерта, след това седнаха на масата в голямата всекидневна и баба Коледа и Снежанка сервираха вечерята. Всички казваха как върви работата и правеха сметки за колко време ще станат готови.

На сутринта щом всички се събудиха бодри и отпочинали, дядо Коледа събра джуджетата и джуджетките за закуска и когато всички седнаха той каза:
– Половината джуджета под ръководството на Рут ще впрегнат елените и ще поправят шейната. А другите джуджета и джуджетки под ръководството на Бела (главната джуджетка) ще довършат играчките. Ако се случи нещо, Рут и Бела ще ми кажат, аз съм в кабинета. Сега на работа всички, Коледа идва бързо и ние трябва да сме готови.
Всеки се зае с работата си, а дядо Коледа отиде в кабинета си. Там облече новия си червен костюм, сложи си червената шапка, среса бялата си брада и излъска ботушите си. След като се приготви отиде в работилницата да види дали играчките са готови.
– Бела, всичко ли е наред? Готови ли сте?
– Да, дядо Коледа! Всичко е готово, сега слагаме играчките в чувалите и сте готови за пътешествието.
– Браво!
Суматохата беше голяма. Всеки тичаше из работилницата и чувалите се трупаха един до друг с голяма бързина.
Дядо Коледа отиде на двора:
– Рут, как вървят нещата?
– Шейната е боядисана и излъскана, но елените... не са много добре...
– Какво им е? – попита разтревожен дядо Коледа.
– Изглеждат уморени, погледнете Рудолф.
Животното наистина изглеждаше уморено и очите му се затваряха.
– Какво яде вчера?
– Сено и буца сол.
– Това е обикновена умора, но точно на Коледа ли трябваше да се умориш, приятелю – нежно говореше дядо Коледа на Рудолф.
– Рут, дай му анфицин и мисля, че ще се почувства по-добре. Отведи го в обора да си почива и доведи Вихър.
– Дядо Коледа – изтича Бела. – трябва ми гайка номер 1, онзи непохватник Звездичко загуби гайката и не можем да довършим големия камион.
– Потърси в кабинета ми.
– Сър, искам да ви кажа, че всички елени са болни. Дадох анфицин на всички. И елените във впряга са зле. Не знам как ще се оправим... – вайкаше се Рут.
– Но без елени няма как да занеса подаръци на децата! Без подаръци няма Коледа! Това е пълно бедствие!
– Дядо Коледа, не мога да открия тая гайка. – дойде Бела.
– Бела, остави, елените са болни. Кажи на джуджетата да се съберат във всекидневната, за да съобщя лошата новина.
След десет минути всички се събраха във всекидневната и дядо Коледа се изправи пред всички тези любопитни лица и каза тъжно:
– Всички знаете, че на Коледа разнасям подаръци. Тази Коледа това няма да стане! Елените са болни и аз няма как да разнеса подаръците. Ако някой има идея как да се измъкнем от това бедствие да каже.
Всички мълчаха. Дядо Коледа се свлече на стола си.
– Свободни сте. Правете каквото искате, вече няма да има Коледа. Децата ще престанат да вярват в дядо Коледа и джуджетата... ние ще потънем в забрава... – каза с тъга старецът.
– Толкова години носех радост на децата, а сега всичко се провали. Не мога да се сърдя на никого, просто ми е било писано да свърша така.
Всички джуджета и джуджетки излязоха и останаха само Бела и Рут. Те останаха замислени. Дядото отиде в кабинета си и погледна тъжно писмата от децата, „Книгата на послушанието“ както наричаха книгата, където пишеше кое дете слуша и кое не и всичко му носеше голяма тъга. Дядото седна на стола си срещу камината и се загледа в пламъците на огъня. Изведнъж на вратата се почука и влезе Бела.
– Какво има?
– Измислих решение на проблема. Хайде да използваме „Щастие 5000“.
Старецът помисли малко и каза:
– Никога не съм я пробвал, може и да не се получи.
– Оооо, хайде, дядо Коледа, трябва да опиташ!
– Иди съобщи на всички да донесат чувалите пред вратата на „Щастие 5000“.
Бела беше много радостна и се затича към работилницата, където се бяха събрали всички джуджета и джуджетки.
– Бързо, хващайте чувалите и ги носете пред „Щастие 5000“.
Всички радостно се раздвижиха и започна пак една суматоха. Дори баба Коледа и Снежанка носеха чували и пееха. В това време старецът си напрягаше ума как беше кода за отварянето на тайнствената зала.
– Сетих се! – извика той и ехото повтори думите му.
Той беше спрял пред големите врати, чиито надпис гласеше „Влизането строго забранено“. Дядо Коледа каза кода и вратите се отвориха. Дядото влезе и пред него се откри огромна зала. На една от стените беше разположен огромен екран, под екрана имаше много бутони и всички в различни цветове и нещо като фуния. На малка масичка беше сложена книжка на която с големи букви пишеше „Упътване“. Дядо Коледа внимателно я прочете и разбра какво върши „Щастие 5000“. Той натисна един бутон и на големия екран се появи карта на света. Трябва да напишеш адреса на къщата, която искаш да видиш и тя се появява, след това пускаш подаръка във „фунията“ и натискаш на къщата. Подаръкът се спуска в комина и пада в камината без да бъде засегнат от огъня. След това му излизат мънички крачета, изтичва до елхата и „сяда“ под нея.
Първият подарък бе изпратен успешно и едно дете беше получило подаръка си за Коледа. Оставаха още много. Докато дядото разучаваше машината, джуджетата и джуджетките бяха донесли чувалите. Сега дядо Коледа само избираше къщата и пускаше подаръка във „фунията“, останалото се правеше от само себе си.

Сутринта на 25-ти декември всички хора се събудиха радостни и намериха подаръци под елхите си. Никой не разбра за болестта на елените и за „Щастие 5000“. Всички отвориха подаръците си и с радост видяха, че добрият старец за пореден път бе изпълнил желанията им.

Изтече една година и отново виждаме нашия приятел Рут седнал на стола пред екрана в „Щастие 5000“. Той избираше къщата, пускаше подаръците във „фунията“. Ако се загледаме в екрана виждаме една шейна, карана от елени и виждаме как добрият дядо Коледа прелита от къща на къща. Но защо ли прави това след като Рут изпраща подаръците? Той просто минаваше и проверяваше дали всичко е наред. И след като всички подаръци бяха под елхите, всички деца спяха доволно в леглата в тишината на коледната, празнична нощ се чува веселото „Хо-хо-хо весела Коледа!“

Участва в конкурса "Разказ или стихотворение за Дядо Коледа и джуджетата“