Най-хубавото коледно тържество

Тогава бях в подготвителна група. Беше месец декември и Коледа наближаваше. На последния училищен ден преди ваканцията решихме да си направим тържество със сценка, в която има питка с пара. Учителката каза да научим стихотворение по наш избор. После тя ни даде репликите за сценката. Аз трябваше да кажа, че парата се е паднала на мен. Започнах да уча едно смешно стихотворение на Елин Пелин. А в училище всеки ден репетирахме за сценката.

Най-сетне дойде денят на тържеството. То започна в пет часа. Дойдоха и родители. Първо беше сценката с питката. Беше много интересна. Когато ми дадоха парчето с парата аз го налапах преди да си кажа репликата. Всички ме чакаха да си го сдъвча. Накрая успях да я кажа и сценката свърши. Парата не беше истинска, а от шоколад, затова я изядох.

Изведнъж някой почука на вратата и влезе. Беше дядо Коледа и носеше чувал с подаръци. Попита ни дали сме научили стихотворение. Всички отговорихме положително. По номер в клас всяко дете отиваше при него, казваше стихотворение и той му даваше подарък. Когато стигна до мен, ме извика, аз си казах стихотворението без грешка и ми даде един плосък пакет. Аз го отворих. Беше книга. Тя се казваше "Атлас на животните в света". Подаръкът ми хареса, но едно момиче, което беше след мен получи къщичка с мебели, които да подрежда. И аз поисках да си сменим подаръците, но то не се съгласи.

Тържеството свърши. Излязохме от училището. Беше вечер. Валеше сняг. По уличните лампи бяха окачени красиви гирлянди и коледни лампички, които светеха в различни цветове. По пътя за вкъщи минахме през едно магазинче за сладкиши и малки играчки. Харесах си една котка – играчка, която можеше да си мърда предните лапи. Щом се прибрахме аз влязох във банята да се къпя. Взех и играчката. Беше страхотно! Излязох от водата, облякох си любимите дрехи и отидох да вечерям. Имаше вкусна баница със сирене. Щом се наядох аз си легнах щастлива.

Участва в конкурса „Моят най-хубав спомен от училище“