Една история за две срамежливи плитки

Когато ми се случи това бях втори клас. Тогава бях срамежливо момиче с две плитки, които от всяко казване на името ми се свеждаха надолу. Аз бях най-послушната, най-кротката, най-мълчаливата.

Класната ни преподаваше урока, докато всички си подхвърляха листчета и падаха химикалки, от които се чуваше тропане. Госпожата се обърна и се развика. Тя беше добра и мила, но дотолкова я бяхме ядосали, че не издържа. Докато викаше и ни поучаваше каза, че всяко листче или всяка химикалка, която падне ще бъде изхвърлена през прозореца. Аз не бях направила нищо, но въпреки това се притеснявах. От това притеснение ръцете ми трепереха и изведнъж химикалката ми падна. Госпожата мислеше, че съм го направила нарочно и затова я взе и я прибра в чекмеджето си.
По-късно й обясних какво е станало и тя ми я върна. Тогава се успокоих, не защото ми бе върнала химикалката, а защото знаех, че ме е разбрала и ми е простила.

Участва в конкурса „Моят най-хубав спомен от училище“