Нашето детективско разследване

Една лятна вечер с моята приятелка решихме да играем на детективи и да разследваме мистериозните места в нашия квартал. След като ги разгледаме трябва да им дадем имена. Първо отидохме в голяма изоставена сграда. Тя е довършена, но всички я наричахме ,,Строежа". Има две високи врати, които са заключени. Ние прескочихме едната врата. После се изкачихме по едни стълби. Горе имаше дупка. Аз знаех за нея и предупредих приятелката ми да внимава. Погледнахме през един прозорец. Таванът на стаята беше счупен и се виждаха гредите. Хвана ни страх и побързахме да излезем от другата врата.
От другата страна близо до изхода имаше счупени стъкла. Минахме внимателно, за да не се порежем. Прескочихме вратата и излязохме на улицата. Аз предложих тази сграда да се казва ,,Загадъчния строеж". Приятелката ми се съгласи. В същия момент ни извикаха да се прибираме.

На следващия ден отидохме до кварталния магазин. Близо до него аз знаех едно място и й го показах. То е тунел и въпреки, че навън бе светло в него беше тъмно. От едната му страна има дървена ограда, а от другата - телена. Ниският покрив на къщата, чиято дървената ограда, пазеше сянка. Къпини като лиани се обвиваха по улука и по стъблата на дърветата. В другата част на тунела има нещо като покрив от къпини с остри тръни. Пред нас имаше дупка, през която да излезем. Навън бяха нашите приятели, които често ходеха до магазина. Питаха ни дали дали сме измислили име на тунела. Ние в един глас отговорихме - ,,Прохода на страха". Това бяха единствените мистериозни обекти и затова не можехме да си продължим играта, която беше много забавна и малко страшничка.

Участва в конкурса за разкази „Млад детектив“