На пикник с дракон

Имало едно време едно дете и един дракон. Накратко, това дете бях аз! Казвам се Мишел. Един ден аз и моето семейство бяхме на излет в гората. Изведнъж от едно дърво се чу шум. Майка ми ми каза:
– Спокойно, това е просто шума на листата, които падат от дърветата. – успокояваше ме тя.
– Добре! – отговарях и 7-те пъти, в които чух шум.
Бяхме си взели една раница, в която носихме неща за пикник! Разбира се си направихме и пикник по обяд, на една горска полянка. Винаги сядаме там, но досега не е ставало подобно нещо! Беше 15:00 след обяд. Беше слънчево, но за всеки случай всеки си взе по един дъждобран, можеше да завали. Както казах, седнахме на одеалото, на горската поляна, която описах по-горе. Ах, деня беше прекрасен. Страшно ми се искаше да повярвам в драконите, защото знам какви приключения се случват във всички приказки. Винаги е приказно. И тогава това се случи. Откъм дървото, от което се чуваше този шум, се подаде опашка. Много голяма, много силна. Семейството ми се изплаши и побягнаха в гората:
– Хайде Миши, тръгвай, може да те нападне. – каза ми мама притеснено.
– Не, спокойно. – повтарях и аз. – Знам как да го опитомя!
– Спри с глупостите! – повтаряше ми тя. – Идваш с нас!
– Но, мамо няма!
Те се скрих зад един стар дъб, а аз останах да видя какво ще е това, но предполагах,че ще е дракон. И тогава дойде момента, той излезе и се оказа, че е дракон. Нямала съм по-хубав миг в живота ми. Толкова много съм чела за драконите и какво обичат да правят или как да ги опитомиш. Книгата ми беше 3D (или тоест релефна). Там пишеше, че за да опитомиш един дракон трябва да се държиш внимателно и да не предизвикваш резки движения, но ако се приближи по-близо го яхваш отгоре му и започваш да го яздиш, докато не се стъписа и слезе обратно на земята. Казах на всички:
– Без редки движения!
– Но... – извикаха всички.
– Доверете ми се.
Всички влязоха в една близка барака на един човек, докато аз се опитвах да не дразня дракона. Направих всичко, което бе описано в книгата и накрая всичко се получи както подобава. Семейството ми седяха на диваните до камината в малката барачка, когато опашката на дракона тропна на прозореца. Всички се изненадаха приятно, защото аз се бях качила да яздя дракона. След време научих и тях. И тогава и аз и те преживяме нашето драконово приключение!

Снимка: freeimages.com