На карнавал в училище

Аз се казвам Христо. Сега съм на 7 години. Уча в 145 училище – „Шилер“. Бях подготвителна група. Скоро ще бъда в първи клас. Изкарвам ваканцията много хубаво.

Най-хубавият ми момент в училище беше по немски език, когато госпожата – кака Лори – ни направи карнавал. Първо с мама отидохме да купим костюм. Костюмът ми беше на капитан Хук. Състои се от пиратска шапка, от сабя, от златен медальон, превръзка за пирати, бинокъл за едно око, бяла риза с лепенка череп и черен панталон с череп на задните джобове.

Аз ревнах за една друга играчка още в магазина, по-скоро за една кола с дистанционно. Мама ми се скара, защото беше ми купила едни очила с корона, златния медальон и костюма на капитан. След като мама ми се скара, малко й се сърдих, докато разглеждахме магазина. После, когато ми купи близалка, се успокоих. След като излязохме от магазина и си изядох близалката, почнах да мисля за Карнавала в училище, който беше на следващия ден.

Наспах се и дойде денят на Карнавала. Станах рано, измих си зъбите, облякох се с капитанските дрехи. А аксесоарите бяха в един плик. Тати го събудих. Той си изми зъбите и се облече също. Обухме се и тръгнахме. Влязохме в училище. Бях първи. Дойдоха децата и г-жа Митова. Госпожата ни пусна музика да танцуваме, вместо да учим, както обикновено. Играхме и се веселихме до обяд. Кака Лори – учителката ни по немски език - почука на вратата и влезе. Каза ни да си облечем костюмите. Тръгнахме на Карнавала с костюми. Поизчакахме малко всички групи да се съберат и артистите да дойдат. Дойдоха, пуснаха музика и почна веселбата.
Първо играхме на една игра. Артистите пускаха всякаква музика, а ние трябваше да изтанцуваме танца, както би трябвало да е и победителят бях аз. После играхме на лимбо и пак победителят бях аз и Ангел. Ангел е моят приятел. После момчетата се отделиха от момичетата и излизахме на дансинга 3 момичета и три момчета. Пуска се музика и който знае да танцува – танцува. Момчетата победиха момичетата. Беше много хубаво. Чувствах се много добре.

След купона всички класове се прибраха по стаите и се подготвихме за обяд. Слязохме в стола. Моят клас слезе в стола първи, защото е „А“. Хапнахме, качихме се в стаята, обаче Лори не си беше тръгнала и ни беше подготвила още една изненада. Госпожа Митова ни раздаде по едно шоколадово яйце и Лори ни даде рисунка за оцветяване, близалка и една малка играчка. Ние толкова много се зарадвахме, че госпожите не успяха да ни укротят. После Лори ни заведе в първи клас и първокласниците ни направиха една сценка за буквите.

Ето я и сценката:
„Имало едно време едно много глупаво второкласниче, което винаги грешало думите. Веднъж легнало да спи и засънувало един много странен сън. Сънувало, че е в съда на думите.
„Зззащо съм тук?“ – попитало глупавото момче.
Съдята на думите отговорил: „Сега ще ти кажа защо си тук. Тук си, защото всички букви, всички запетайки, всички многоточия, всички точки и всички думи – ти все ги изписваш грешно и те се сърдят.“
Момчето отвърнало: „Покажете ми няколко думи, запетайки и многоточия, които се сърдят!“.
Съдията отговорил: „Оооо, ще ти покажа!“ Тогава дошъл един поп и казал: „Вместо да напишеш, че обичаш да ядеш боб, ти написа, че обичаш да ядеш ПОП.“
После дошло МНОГОТОЧИЕТО и казало сърдито: „Ти все ме бъркаш и никога не ме слагаш където трябва!“
След това дошла Точката и казала: „В твоите разкази ме няма никъде“. Момчето казало: „Извинявайте думи, точки и многоточия, аз не исках да ви обидя!“ и се събудило.
Казало си: „О, трябва да ходя на училище и да уча повече и по-добре!“
И от този ден нататък, то вече не било глупаво и госпожата все го хвалела.

Това беше моят разказ за любимия ми най-хубав ден в училище. Довиждане! До нови срещи! Изпращам ви и снимка от този мой прекрасен ден.

Участва в конкурса "Моят най-хубав спомен от училище".