Моят най-добър приятел Пухчо
Преди известно време цялото семейство не беше вкъщи (включително и аз). Майка ми беше приготвила обяд на баща ми и беше оставила тавичката със сочно изпечени наденички на масата, без да подозира какво може да се случи с тях. Със сестра ми пътувахме към дома ни, когато мама ми се обади и ми каза че татко ми се прибира от пътуването и е много гладен, а обяда му е готов, но може да се наложи да се притопли. Влизайки в кухнята видях Пухчо доволно да се изтяга на дивана, погледнах в тавичката и видях, че наденичките ги няма, а миличкия ме гледаше с големите си красиви очички и аз се разтопих.
Споделих на сестра ми какво съм намислила: "Ще кажем на нашите, че когато сме се прибрали вкъщи сме били много гладни и сме изяли наденичките." След предложен ѝ от мен подкуп тя се съгласи. Родителите ми не се усъмниха в казаното. Бях приготвила набързо обяд на татко, когато се прибра. В крайна сметка понесох вината за стореното от най-добрият ми приятел. Не след дълго казах за белята на Пухчо на родителите ми и те много се смяха. Все пак Пухчо толкова много ме обича, нямаше как да не го защитя, пък и много обича наденички.
P.S. Пухчо всяка вечер ме чака на прага, независимо колко е часа, може би в знак на благодарност. Не веднъж съм прикривала белите му... но за това са приятелите нали така.. : )
