Моят необикновен домашен любимец

Беше началото на август. Както винаги по това време, аз се припичах до прозореца на малката ми стая и очаквах да настъпи следобедът. Тогава всички деца излизаха и ставаше забавно. Само следобед можех да усетя дъха на лятото. Сутрините бяха твърде скучни и еднообразни, за да изпитвам нещо различно от отегчение. По принцип, единствената ми компания по това време на деня е малкото ми зайче на име Бъни. За разлика от Бъгс Бъни, познат на всички ни от анимациите – моето зайче е момиче. Понякога я наричаме Бъни, а друг път Бъчи – идва от „бръмбърчИ”. Тя е малка, пухкава и много сладка. Когато някой от приятелите ми дойде вкъщи за пръв път и я види - винаги казва, че прилича на ангел. Може би е заради невинните й очи, които обаче не са много еднакви. Бъни има наистина странни очи, които до някъде я оприличават доста с хъскитата. Това е една особено красива порода кучета, които често имат различни очи. Е, подобно на тази порода – моята Бъни има различни очи. Едното е синьо, а другото е кафяво. Ако някои от вас си помислят, че е сляпа с едното око и затова то е в по-тъмен цвят от другото бързо ще опровергая това... Бъни си вижда отлично. Тя е хитър съперник на всички вкъщи. Защо съперник? Защото клетката й се намира в хола... близо до масата, а върху нея винаги има купичка с плодове и зеленчуци. Много често, ако някой забрави вратата на клетката отворена, Бъни изскача и се озовава право на тази маса. Влиза в купичката с плодове и зеленчуци и не излиза оттам докато и последното нещо вътре не бъде внимателно опитано.

В същото време тя е и ловък състезател. Ако се опитаме да я приберем обратно в клетката й, тя винаги намира начин да ни надхитри и да се скрие на най-трудно достъпното място вкъщи. Дори когато я пускаме на разходка, винаги трябва да планираме времето си с поне час по-рано (ако искаме да излезем из града например), тъй като понякога точно толкова време е нужно, за да хванем Бъни. Случвало се е трима човека да заобикалят масата, докато Бъни е под нея и в крайна сметка тя пак успява да ни избяга. Освен това Бъни е и войн! Знам, че на някой от вас ще му се стори абсурдно подобно твърдение, но фактите говорят по-ясно и силно от баба, която има проблеми със слуха...

Когато в началото купихме Бъни и я донесохме вкъщи, тя беше много гладна. Приличаше на Палечка и ядеше като Шрек. След няколко дни апетитът й стихна и започна да играе на воля из къщата. С времето обаче по някакъв необясним за всички вкъщи начин – тя се научи да бъде инатлива. Точно този инат я научи да се държи като войн, който иска чрез сила да получи всичко, за което се бори. Тъй като моментите, в които се налага да я приберем обратно в къщичката й хич не й харесваха тя се научи да ръмжи като куче и да хапе като мечка – стръвница. Толкова силно се ядосва, когато се наложи да я приберем, че без никакъв страх тръгва срещу нас и почва да ръмжи. В магазина за домашни любимци ни казаха, че много зайчета проявяват темпераментност и затова се отнасят така към стопаните си. Наши приятели пък мислят, че й даваме всичко и затова сме я разглезили. Даже ни посъветваха да бъдем малко по-строги с нея и да не й позволяваме подобни своеволия, но ние я обичаме и наистина гледаме на нея като на пълноправен член на нашето семейство. Нека се мисли за човек, куче и каквото още иска... тя е Бъни принцесата войн! Нашето прекрасно зайче, което безкрайно много обичаме. Тя е най-забавната част от нашето семейство, защото всички щуротии, които прави (а има и още освен тези, които изброих по-горе) ни забавляват и сплотяват винаги. Истината е, че в клетката тя винаги се държи като ангел – мила е и ближе ръчичките на всички ни, а дори и на непознати за нея хора. Войнът в нея се обажда единствено, когато инатът и желанието да не се прибира по цял ден и по цяла нощ... надделеят.

Може би се получава подобна на онези ситуации, в които децата искат да са непрекъснато навън, но родителите  - знаейки, че това не би довело до нищо добро, взимат мерки и постъпват разумно като истински зрели хора. Понякога един малък човек не разбира достатъчно света на големите и тогава той не може да различи добре лоша или добра е постъпката, която е готов да предприеме. Същото е и с нашите домашни любимци. Те са прекрасни същества, принудени да живеят в света на човеците и да следват техните правила, за да бъдат щастливи. Едни се раждат свободни, други в плен.. но никога не можем да сме сигурни кое е по-добре за тях. Ако накараш пленникът да бъде свободен, той няма да може бъде свободен изцяло, защото няма да знае какво е свобода. Ако накараш свободният да стане пленник, той няма да се примири с това, защото ще е вкусил от истинската свобода и тя ще му липсва. Нещата в живота закономерно се случват такива, каквито е писано да бъдат.

Ние понякога нямаме сили да ги променим, както аз в случая с Бъни – не мога да я направя напълно свободна, защото, ако това стане нещо навън може да й навреди – тя не знае как да се пази сама, понеже не й се е налагало до момента. Но пък ако е близо до мен мога да се старая да й давам всичко, от което има нужда и да се грижа за нея не само като към домашен любимец, а и като към свой добър приятел...