Котето, което смята, че е човек

Здравейте!:)Имам котка на име Лъки, той е персийка и се смята за човек. Котето седи на стол до масата и с предни лапи на нея. И обича да си прави шеги. Изчезва ненадейно от погледа ти, когато се каниш да излизаш. Веднъж, когато бързах за важна среща с приятелки, той изчезна от погледа ми. Почнах да го търся, за да го прибера в кухнята (защото, ако го оставиш да се мота из апартамента ще направи някоя щуротия) викам го – тц! не идва, не се обажда! В един момент когато обиколих за 5-ти път хола се сетих да вдигна поглед и... и го виждам как седи на върха на секцията, току под тавана с една надменна, НЕОПИСУЕМА физиономия! Нещо от сорта на "Вие там, дребни, неадекватни човечета да не би да ме търсите?" Никой не може да ме убеди, че животните не могат да изразяват чувства чрез физиономии. Моят котак може! Всичко – от страх, гняв, глад, удоволствие, върховно удоволствие, до надменност, нахалство, подмазване, любопитство – всичко му се изписва на муцуната.