Могат ли кучетата да се усмихват?

Обградено с любов и внимание, кучето се отплаща многократно на своя стопанин. Отдава му живота си като създава много силна емоционална връзка с него. Същото важи и за човека – обикнал кучето, той може да усети неговите емоции и вълнения, въпреки невъзможността на животното да говори. Ръководи се от езика на тялото му. Според експертите кучетата са емоционални същества, способни да изразяват чувствата си. Когато са щастливи, вирват уши и въртят опашка, подвиват опашка, когато са уплашени, странят от нас, когато са обидени. Всички сме ги виждали да се радват, но могат ли наистина да се усмихват или само на нас така ни се струва?

Ако вие или ваш приятел имате куче, навярно сте видели всички негови мимики: понякога любимецът ви се „усмихва“, понякога гледа виновно или прави обидена муцуна.
Но дали това е наистина така?

Група учени от Ню Йорк са доказали: кучетата не правят мимики и гримаси. Това, че стопанинът на кучето вижда своя любимец да прави физиономии е чисто човешко въображение. Въпреки това, много собственици на кучета, които добре познават своите домашни любимци могат с точност да познаят кога кучето е тъжно, обидено или се радва.

Но с усмивката нещата са малко по-сложни. Типичният израз на кучето, който прилича на усмивка при вълците означава нервност. Въпреки това домашните кучета са в състояние да имитират стопаните си и в крайна сметка да се научат да показват емоциите си като хората. Така че ако искате вашето куче да ви се усмихва – усмихвайте се по-често и вие.

Като говорим за емоции интересен е и обратният въпрос, могат ли кучетата да плачат? Много собственици са виждали как очите на кучето им се пълнят със сълзи. Понякога дори тези сълзи се стичат и приличат точно на нашия плач. Въпросът е дали са свързани емоционално със състоянието „тъга“?

Отговорът е и да, и не. Кучетата могат да плачат, но го правят по свой начин. Изразяват го чрез сърцераздирателни звуци, нещо средно между лай, скимтене и виене. Първоначално тези звуци се забелязват при малки кутрета, когато се отделят от майката. „Плачат“, защото са уплашени от промяната, липсва им родителското тяло и грижа. Разделят се също с братята и сестрите си. Свикнали са да спят сгушени в тях, затова често в новия дом кутрето плаче по цяла нощ. По-късно в развитието си могат да го правят по различни причини – самота, силна уплаха, физическа болка, глад или като начин да привлекат вниманието ни. Могат също да плачат от мъка по господаря си, наблюдава се често при изоставени животни. Това се дължи на силната им привързаност към човека, който явно вече няма нужда от тях, а те не знаят към кого да насочат обичта си, объркани са.

Според учените кучешките сълзи не са свързани с емоционалната скръб. По-скоро са резултат от силен стрес, пряка слънчева светлина или здравословен проблем. Прекаленото сълзене често е предизвикано от проблеми със слъзните канали и оперативната намеса е належаща. Друг фактор е, че някои породи са склонни да „плачат“, тоест да вият, без видима причина. Ако се появи такъв проблем, животното не трябва да се наказва или да се бие – това няма да помогне, а ще го стресира допълнително. То има причина да го прави, просто ние не знаем каква е. Затова най-доброто решение е кучето да бъде погалено, да му се говори с тих глас и да се успокои. Спокойното, щастливо куче няма причина за плач.

Снимка: Freeimages.com