Червенобузата костенурка – домашен любимец, който живее цял век

Червенобузите костенурки са несъмнено най-предпочитаните домашни любимци сред земноводните. Те са симпатични, мили и не правят почти никакви бели. Тези чаровни и изключително интересни животни обитават блатата и бавнотечащите реки главно в Южните и Югоизточните части на САЩ, но запомнете – колкото и да ви уверяват, че са лесни за отглеждане, не им вярвайте. Тези животинки определено не са за всеки – изискват много отговорност и постоянство, а най-вече запомнете, че костенурките могат да живеят и до 100 години! Това означава, че трябва добре да помислите преди да си вземете точно такъв домашен любимец. Ако все пак сте решили да си купите именно такъв приятел и сте убедени че да кажем след 40 години и вашите деца ще го гледат :-), ето какво трябва да знаете за червенобузите костенурки.
Червенобузата костенурка е водна костенурка, която е силен плувец и сред природата най-често ще я видите да се припича на камъни, дървета и други повърхности върху водата. Червенобузите костенурки са студенокръвни влечуги и разчитат на външни топлинни източници, за да се загреят. Трите основни неща, които трябва да осигурите на костенурката ви за да е здрава са топлина, чиста вода и подходяща храна. Правилното отглеждане на костенурка е сложно и затова възрастен човек, а не дете трябва да поеме основната отговорност по поддръжката и чистенето на аквариума, храненето и следенето за болести на костенурката.
Размерите на новоизлюпените червенобузи костенурки са около 2,5 см в диаметър, но след това могат да пораснат до около 30 см. В много страни е забранена продажбата на червенобузи костенурки преди да са пораснали до 10 см в диаметър поради по-големия риск да пренасят опасни болести като салмонелоза. При отглеждане в домашно обстановка червенобузите костенурки достигат полова зрялост между 2 и 4-годишна възраст. В природата обаче тази възраст при женските може да е 5-7 години. Женските индивиди са обикновено по-едри от мъжките, въпреки че мъжките имат по-дълги опашки и много дълги предни челюсти. Друга полова разлика, е че клоаката на женската не се разширява до размери излизащи от черупката.

Червенобузата костенурка е зелена на цвят със светложълти райета. При повечето костенурки от този вид зад всяко око има червени ивици, които дават и името на костенурката. При някои индивиди червени ивици може да има и на върха на главата. Костенурките имат силни челюсти, а стъпалата им са ципести. При новородените костенурки черупката е зелена с шарки, вариращи от жълтозелени до тъмнозелени. При полово зрелите костенурки черупката може да стане жълта или маслиненозелена с хубави шарки завършващи в тъмни линии или ивици върху всяка люспа. Части от костенурката могат да бъдат в бяло, жълто и дори червено. С нарастване на възрастта линиите и ивиците може бавно да изчезнат докато черупката стане само тъмнозелена или зеленикавокафява. Някои мъжки индивиди може да станат с тъмносива или черна черупка. Развъждащите костенурки са постигнали още два цвята – единият е с пастелни светли цветове с вариращи количества червено и жълто, а другият изкуствен вид е албинос, който е светложълт.
Преди да купите самата костенурка, трябва да се погрижите да й осигурите най-подходящия дом или в случая терариум. Запомнете, че това животно е роден плувец и прекарва дълги часове във водата. Затова една значителна част от дома му трябва да е пълна с вода и сушинка на различни места. Тя може да бъде направена от декоративни скали, корени стърчащи от водата, купчина от малки камъни, до които задължително да има полегата стълбичка. За възрастните костенурки, които вече снасят (на 4-5 години) сушата трябва да е дълбока около 20 см ваничка, пълна с пясък, защото ако няма къде да снесат яйцата си, женските понякога ги задържат в себе си, което е много опасно. Над платформата за печене на около 30-40 см трябва да има монтирана крушка (от тези с посребрена основа, които светят в една точка и топлят повече от обикновените) с мощност 40-60 вата, така че температурата непосредствено под крушката да е 35-40°С. Температурата на водата се поддържа с помощта на нагревател за аквариум – за малките не по-ниска от 25-28°С, защото иначе те спират да се хранят и стават податливи на болести. Оптималната температура за възрастните костенурки е 18-22°С, но тя не е от такова значение, както при малките, стига да им е осигурена лампа за печене (все пак не по-ниска от 17°С, защото спират да се хранят). Порасналите здрави костенурки могат да се отглеждат в малки водни басейни на открито през лятото (обезопасени против бягство), а някои могат да се аклиматизират и да презимуват на открито, но това не е за препоръчване, тъй като е рисковано. В природата червенобузите костенурки спят зимен сън от декември до февруари, но това в плен рядко е необходимо – популацията във Флорида , САЩ, например, където температурите са високи, не спи зимен сън. За големите, добре хранени костенурки една зимна почивка на 10-15°С и светлина 6 часа дневно оказва благоприятно влияние върху размножаването. Много е важно да прецените и колко точно да е голям домът на костенурката. Помнете, че отначало терариумът, който сте й купили може да ви се струва като океан сравнен с нейните размери, но при добри грижи тези животинки растат много бързо и затова им е нужен голям дом. Освен това ви препоръчваме да не си купувате съвсем малки костенурки – да, те изглеждат много сладки, но не се знае дали още са успели да се приспособят към самостоятелния живот. Другото важно нещо при покупката е да купите костенурка само от голям зоомагазин. Има пазари, на които ще ви я предложат много по-евтино, но никой не гарантира дали не е болна от нещо или твърде малка, за да живее сама.
След като сте избрали подходящия терариум знайте и следното: водата в него трябва да бъде, както я наричат повечето специалисти, „на живо“. Тоест тя трябва да е свежа и бистра, а не замърсена или с много хлор. Затова трябва да се снабдите и с филтър за вода. Температурата на водата в аквариума на костенурката трябва да бъде между 23 и 30 градуса. При по-ниски температури метаболизмът на тези студенокръвни влечуги се забавя и те ще бъдат неактивни. Това може да доведе и до сериозни здравословни проблеми. За загряване на водата може да използвате аквариумен нагревател с термостат, като мощността му трябва да бъде около 1,3 вата на литър. Нагревателят трябва да се намира във водата и да се спира, когато сменяте водата.
Качеството на водата е критично за здравето на костенурката. Наличието на неизядена храна, урина и изпражнения ще направят водата подходяща за развитие на бактерии. Това освен, че е много вредно за костенурката, ще предизвика и неприятни миризми. При смяна на водата при връщане на костенурката отново в аквариума температурата на водата трябва да е подходяща за костенурката. Освен това водата трябва да се дехлорира. Честотата на смяна на водата в голяма степен зависи от това къде храните костенурката – в аквариума или извън него и дали има филтрираща система в аквариума. Ако я изваждате навън при хранене водата може да се сменя веднъж седмично. В зависимост от условията на 1-2 месеца трябва целият аквариум да се пресуши, изчисти и напълни отново.

Съществуват множество филтри, които почистват хранителни и химически отпадъци. В зависимост от размерите на аквариума и костенурката се използват външни, вътрешни и подпясъчни филтри. Външните ще освободят повече място в самия аквариум. Както при размерите на аквариума, така и при филтрите колкото по-голям и хубав си вземете, толкова по-добре.
Знайте, че червенобузите костенурки са големи беладжии, те обичат да разглеждат разни неща, да ги пипат с лапичките си и да ги хапят. Затова, когато слагате вашето оборудване и декорации, се постарайте да са здраво закрепени и най-добре да не бъдат в обсега на костенурката, особено филтъра за водата.

След дома, храненето е едно от най-важните неща за здравето на вашата костенурка. Малките костенурки са месоядни, но с напредване на възрастта стават всеядни. Диетата им трябва да е балансирана и пълноценна. Малките костенурки трябва да се хранят всеки ден, а възрастните може през няколко дни. Костенурките оставят много мръсотии при хранене и затова е хубаво да ги изнасяте извън аквариума при хранене. Оставете костенурката да се храни поне 15 минути преди да я върнете обратно в аквариума. В диетата на костенурката може да присъстват следните неща:
- готови храни – плаващи пелети или пръчици за риби, влечуги и костенурки
- животински храни – живи рибки, различни видове червеи, охлюви, готвено пиле, дребни парченца свинско или говеждо месо без мазнини
- растителни храни – салата, зеле, моркови, сладки картофи, ябълки, пъпеш, ягоди, банани, грозде, домати, сливи и праскови, както и глухарчета.
На българския пазар се намират и качествени вносни храни, специално за костенурки, но те не са по джоба на всеки и също така не бива да са основното меню на костенурката. За успешното отглеждане на здрави и щастливи водни костенурки разнообразното хранене играе основна роля. Освен това за младите животни и снасящите женски много важно е към храната да се добавя калций и Витамин D3. На пазара се намират калциеви добавки с Витамин D3 специално за влечуги, но при липса на такива можете и да използвате ситно смлени черупки от яйца (в никакъв случаи калций за хора!). На малките костенурчета калций към храната се добавя 2 пъти седмично, а на възрастните животни – веднъж на 1-2 седмици. Могат да бъдат добавяни и витамини към храната, но това при едно разнообразно хранене не е непременно необходимо.
Въпреки че са хищници, една част от менюто на водните костенурки трябва да е с растителен произход – листата от глухарче са най-добри в случая заради идеалното съотношение калций/фосфор. Както и при игуаните спанак не бива да се дава за храна заради високото съдържание на една вредна киселина, възпрепятстваща калцирането на костите. Освен глухарче костенурките ядат най-различни плодове и зеленчуци, водораслите в аквариума и листата на някои неотровни стайни растения – например широко разпространената висяща традесцантия, която ако не бъде изядена веднага, пуска корени във водата и става красива декорация, служеща за „салата“. Това е особено удобно за зимата, когато няма листа от глухарче, а салатите са с ниска хранителна стойност.

Сега, ако не ви се чете толкова дълго ще обобщим всичко в няколко прости и основни правила за отглеждането на червенобузите костенурки:
1. Водната костенурка трябва да се отглежда в акватерариум с вода 2/3 и суша 1/3, между тях трябва да има мостче или стълба. Обемът е от 100 литра, водата трябва да се подгрява, поставя се ултравиолетова лампа, също така обикновена лампа над сушата от 40-60 вата.
Сухоземната костенурка трябва да се отглежда в терариум, а не на пода. Трябва да има лампа от 40-60 вата,UV лампа, къщичка/подслон. Размерът на терариума трябва да съответства на размера и вида на костенурката. Наличието на съд с вода за средноазиатските е желателно, за другите видове задължително.
2. Водата в акватерариума, както и почвата не трябва дълго да остават замърсени, температурата за почти всички видове е около 26-28 градуса на сушата.
3. Възрастната костенурка трябва да получава балансирана и разнообразна храна, съответно вида си.
4. Зимния сън за костенурките е вреден и опасен, ако не е по правилата, ако костенурката е неактивна, увеличете температурата на водата и въздуха.
5. Не трябва да поставяте нова костенурка при старите без предварителна карантина.
6. При симптоми на заболяване или продължителен отказ от храна се обърнете към лекар.
7. Ако костенурките в един аквариум/терариум се бият или са агресивни – разделете ги.
8. Не трябва да допускате контакти на костенурки с други домашни животни.

Накрая запомнете от нас, че костенурките могат да са добри за домашни любимци, но здравословното им отглеждане струва доста време и пари. Затова много добре помислете преди да се захванете точно с този вид домашни любимци.

Снимки: sxc.hu

Вижте още:
Костенурките