Домашният заек

Заекът е едно от любимите ми животни. Макар че в българските народните вярвания се е смятало за демонично животно (по-скоро дивия заек, нямам предвид домашния), то винаги ще бъде сладко и мило създание.

Има доста породи и видове зайци и няма как да разкажа за всички в един текст, затова ще разкажа само за домашния  заек. Първо ще поговорим за отглеждането:
Домашният заек  се храни предимно със сено или трева, плодове, моркови, малини, зеленчуци и пие вода. Затова го хранете всеки ден, за да е здраво и бодро. Не трябва да се оставя навън – то трябва да живее вкъщи. Всичко трябва да е обезопасено, защото едно малко зайче винаги може да намери куп опасности у дома. Ако се отглежда в клетка, то трябва да има достатъчно пространство за придвижване.  Нужно да има някаква кутия в клетката, например картонена, където зайчето да се крие. Добре е няколко часа всеки ден да прекарва извън клетката. Освен, че обичат да   тича и подскача, то с удоволствие изследва заобикалящата го среда. За да вдигнете зайчето, положете  едната си ръка отдолу и отпред, а с другата отдолу и отзад и го вдигнете леко, като го насочите към вашето тяло. А сега за характеристиките му:

Домашният заек е до 40 см дължина и 18 см височина. Има дълги уши, очите са големи, изпъкнали и са разположени странично. Предните крака на дивия заек са доста по-къси от задните и за това зайците са много бързи животни. Средната продължителност на живота им е 7-8, а често и над 10-11 години. Раждат до 12 малки. Отглеждан е в много страни по света.

Това беше от мен. Ако искате, може да си вземете едно зайче от зоомагазина (стига родителите да ви разрешат). Така няма да сте сами вкъщи, ако родителите ви са на работа. Ако имате брат или сестра (а може и брат, и сестра, или само братя и т.н), с които няма да сте сами, пак си вземете. Ще бъде забавно да му се радвате и да го гледате заедно! :)