Моето уникално лято

Това лято мина неусетно бързо. То беше изпълнено с много вълнуващи събития и изненади. Прекарах невероятни пет дни с приятели на лагер в Слънчев бряг. Но въпреки това, най-забавната част от ваканцията прекарах със семейството си. Заедно ходихме, както всяка година, за една седмица на планина и после за една седмица на море.

Тазгодишната ни планинска дестинация бяха Родопите. Отседнахме в хотел близо до Пампорово. Всеки ден посещавахме една от околните забележителности. На първия ден от престоя ни там отидохме до връх Снежанка. Пътят беше изключително красив. Свежият въздух допълваше прекрасната атмосфера. Щом пристигнахме, седнахме на земята съзерцавайки гледката. От там се виждаше целия курорт и заобикалящите го зелени поляни. Недалеч имаше няколко пасящи коне. Пейзажът беше като нарисуван с цялата си непринудена красота. По-късно се качихме и на кулата, където се любувахме на природната картина от по-високо. Когато си тръгнахме, бяхме убедени, че никоя от следващите ни дестинации няма да е по-хубава.

Но още на следващия ден, вървейки по екопътеката „Каньона на водопадите”, разбрахме колко сме сгрешили. По пътя видяхме четирийсет и осем водопада, като най-високият носеше името на тракийския певец Орфей. Ако на връх Снежанка природата беше създала красота, то на “Каньона на водопадите“ беше създала чудо. Слънчевите лъчи се пречупваха във водата и даряваха мокрите камъни с цветовете на дъгата. Пътят беше дълъг и стръмен, но определено си заслужаваше всяка крачка от него. Това бяха двете места (на открито), които най-много ми харесаха. Но нека не забравяме и Роженската обсерватория, която също беше много впечатляваща. Научих много неща - като това как се образуват звездите, плановете на хората да заселят Марс и защо обсерваторията е направена точно на Рожен, а не на по-висок връх, като Мусала.

Следващата седмица прекарахме в Созопол. Там оползотворявахме всеки ден на плажа. Водата беше кристално чиста. Без затруднение можеше да видиш малките рибки, плуващи на сантиметър – два от дъното. Всеки път, когато се гмурнех изваждах от водата поне по едно малко раче, което после връщах.

Завършвам с това, с което започнах – това лято беше уникално. И макар да беше цели три месеца, ваканцията ми се стори твърде кратка.

Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“