Славен майстор

Славен майстор от балкана
слезе с гиздава премяна.
Храсталаци и тревички
трепкат, махат му с ръчички,
а дървесните върхари
кланят му се – да нашари
всичките молба подеха.
Като неговата дреха
искат – мека, кадифена,
с пъстри багри оцветена.
А пък майсторът, бързака,
повече молби не чака.
Разкрои я, нагласи я –
спретна новата носия.
Па чевръсто се завтече –
с ней природата облече.

Стихчето е част от новоиздадената книжка на Борко Бърборко – „Шарено хорце“.