Моето невероятно приключение в НАСА

Не вярвам на хората, които казват, че нямат мечти, защото ако не мечтаеш, значи не си човек. Мечтите са това нещо, което ни поддържа живи. Кара ни да се будим всяка сутрин с желание да постигнем недостижимото. Те са едно от малкото безплатни неща в този комерсиален свят.

Космосът е контрастно пространство-необятно и загадъчно за цивилизацията ни – уязвимо, заради развитието на науките. Не предполагах, че границите между въображението ми и истинските истории ще се слеят, но се случи. Щастието, което ме обзе, след като разбрах, че печеля посещение в лагер на НАСА бе незаменимо. Знаех, че ме очакват големи приключения, а и доказах, че истинските истории често надхвърлят мечтите – „Забавно е да правиш невъзможното“. – Уолт Дисни.      

Базата се намира в град Измир – Турция. Пътят от София до Измир мина неусетно, защото бях заета да се запознавам с всеки член на групата. Както винаги краят е най-труден и с нетърпение очаквах да зърна лагера. Минахме през целия град и успяхме да го разгледаме, благодарение на панорамната гледка, която ни предоставяха прозорците на автобуса.

Когато пристигнахме, всички слязохме, взехме багажа си и се вълнувахме от предстоящото ни запознанство с нови приятели от Турция, Гърция, Израел, Палестина и Полша.  Вратите се отвориха и видях стотици деца, които се забавляваха и весело прехвърчаха  като птички. Помещението се наричаше игрална зала и по-късно на това място всички заедно се забавлявахме между учебните часове.
Всеки лагерник получи шапка, тениска, химикалка и наръчник,пълен с информация за всички съоръжения в базата, който ни помагаше през целия престой. Разделиха ни на отбори по 12 човека и всички бяхме от различни народности. Моят отбор беше „Венера “,а инструкторите бяха рускиня и американец. В отбора бързо открих добра приятелка, която беше от Палестина. Разказа ми истории за войните в родината ѝ, на които е била пряк свидетел. Думите ѝ  ми помогнаха да осъзная колко зле живеят децата в „Близкия изток“.

Първата задача, с която се зае моят отбор, беше да подготви план за колонизация на планетата Марс. Научих как да отглеждам растения без почва, което ще е необходимо, защото на повърхността на Марс почвата не е в наличие. Успях да почувствам несигурността, изпитал Нийл Армстронг при стъпването си на лунната повърхност. Бях шест пъти по-лека и усъвършенствах трите стъпки за ходене по Луната.

Съоръжението, което симулираше изпадане в безтегловност, не беше харесвано от  всички лагерници, защото се въртеше в различни посоки във всяка част от секундата. Любим мой симулатор беше този, който пресъздаваше поправянето на совалка отвън. Тогава разбрах колко важна е концентрацията при напускане на космическия кораб.

Вечерите в лагера не бяха никак скучни, защото гледахме редица филми, разказващи за живота в Космоса. Наблюдавахме нощното небе с професионални телескопи и се възхищавахме на развитието на науката. Всеки лагерник конструира сам ракета, която с помощта на нашите инструктори направи красив полет, който ни изпълни с положителни емоции  и много гордост. Управлявахме Марсоход, посетихме планетариум, който представяше съзвездията  и 3D планетариум, представящ всички планети и техните спътници.

 Целият отбор участва в операция по излитане и приземяване  на совалка. Аз бях член на наземния екип, а длъжността, която изпълнявах- учен на мисията. Совалката ни излетя и се приземи успешно, което донесе всеобща радост на отбор „Венера“.

Необикновено и вълнуващо, това преживяване ме научи да не се отказвам, да вярвам в мечтите си и никога да не забравям възможността, която ми даде животът – да бъда астронавтка за 7 дни.



Участва „Моето невероятно лятно приключение“