Красивата, но тъжна есен

През есента всичко потъва в дълбока тишина, в която се чува само свистенето на вятъра. Птичите песни все повече и повече заглъхват и идват поройните дъждове. Слънцето се скрива зад облаците, сякаш се срамува от това да се покаже. Сред тази тъжна картинка забелязваме как врабчетата се крият от силния вятър. През това време листата на дърветата пожълтяват или стават кафяви, но няма по-голяма красота от това да се види как земята е отрупана с тази пъстра черга, а по дърветата остават последните листа, които скоро вятърът ще побутне и те ще се озоват на земята.

Площадките утихват, намаляват веселите викове на децата. Улиците на града стават пусти, през тях минават хора с шапки, които закриват лицата си, за да не се простудят. Допреди няколко дена все още беше лято, беше горещо и парковете бяха пълни, но за един миг дойде есента като оцвети всички листа и ги положи на земята леко, сякаш са от стъкло. Беше пълно с хора където и да отидеш, едва се намираха места в заведенията, а сега щом влезеш в някой ресторант с приятелите си започвате да си шепнете, за да не разваляте тишината. Нощите стават по-дълги, а дните по-кратки. Училището започва и учениците слагат шалове на вратовете си и шапки на главите си.

Всичко се приготвя, за да посрещне зимата, снега и виелиците...