Коледното чудо

Беше 23 декември. Времето беше мрачно, студено и ветровито. Семейство Снежковци се прибираха със тяхното кученце на име Джейк. Изведнъж се развихри буря и една от високите преспи сняг затисна едната лапичка на Джейк. Майка му и баща му бързаха да се приберът, затова започнаха да бягат, като единствено повтаряха ’Хайде, синко. Побързай’
Но те и така не разбраха, че той е затиснат под преспата. След като стигнаха къщурката си семейството видя, че синът им го няма. Те бяха много изплашени и майка му искаше да тръгне да го търси, но бащата не позволи, защото не искаше да загуби и нея. Тя цяла нощ гледаше през малкото прозорче, което беше в къщурката им и се оглеждаше за синът си. Един селянин се прибираше към домът си, когато чу някакво скимтене. 'Кой е там', попита селянинът. Тогава той разрови малко от преспата и видя малко кученце, което лежеше безпомощно. Това беше Джейк. Той го пое в прегръдките си и го занесе в къщичката си, която беше близко. Джейк продължаваше да скимти и се оглеждаше за родителите си, но не ги виждаше. Той вече ги беше загубил.
След като се прибраха, бедният селянин сложи от това което имаше за кученцето, защото знаеше, че е гладно. За него остана само малко хляб, но той беше свикнал. И така момъкът отгледа малкото кученце, което скоро порасна и беше готово за снежните състезания.  
Един ден както Джейки тренираше заедно със собственикът си, той забеляза, че на 25 декември ще има състезание с парична награда. Джейк знаеше, че ако го спечели ще може селянинът да забогатее малко, защото си личеше, че живееха бедно и така ще може да му се отблагодари за всичко. Още щом той осъзна това, заедно със шейната тръгна към таблото, като завлече и селянинът, който тъкмо слизаше от шейната. След като стигнаха пред таблото и селянинът слезе, Джейк захапа крачолът му и започна да го дърпа за да се запишат за състезанието.
Селянинът не беше много съгласен, защото знаеше какви са условията за това състезание и как трябва около седмица Джейк да дърпа шейната в този студ, но след Джейк продължаваше да го дърпа накрая се записаха.
Състезанието се проведе на 25 декември *Коледа*. Имаше много хора, които бяха обградили самата писта и всички снимаха и аплодираха. Джейк и селянинът бяха застанали на мястото си, когато селянинът се наведе и погали кучето. ‘Сигурен ли си’-попита го той, а хъскито само излая в знак на съгласие. Селянинът се усмихна, след което се качи в шейната и почака да дадат сигнала за тръгване. . . . .

Всичко вече беше към краят си, селянинът и Джейк бяха на няколко спускания от финала, както и единствените им съперници – богат мъж с 2 хъскита – мъжко и женско. Когато наближиха финалната лента, богатият мъж нарочно удари кучетата си, за да могат да кривнат от пътя и да ударят съседната шейна. Когато това стана Джейк за миг усети миризма, която му се стори позната, той погледна кучетата до себе си и като се вгледа в тях, осъзна, че това са неговите родители. Майката също бе усетила тази тъй позната и стара миризма, но не можеше да се сети откъде е. След като и майката разбра, че това беше синът и, те нарочно направиха обратен завой и така Джейк премина лентата. Разбира се, победителите бяха селянинът и Джейк, а богатият мъж единствено се ядоса и изостави кучетата, които така третираше от години. Джейк нямаше търпение да отиде при семейството си, затова след раздаването на наградата Джейк отиде при своите родители. Селянинът отиде при тях и ги прегърна всички. Той беше много щастлив, както, че спечелиха наградата, така и че малкото изгубено кученце преди години намери своите родители. Така селянинът беше щастлив, но не искаше да се отделя от неговият другар, нито другарят му да остане без семейство, затова той взе под крилото си и родителите на Джейк, като те станаха едно цяло и щастливо семейство.

Ето това е едно истинско Коледно чудо, защото.. Какво по-прекрасно чудо от това да срещнеш/откриеш своите истински родители?

Участва в конкурса „Твоята зимна приказка"