Кои са планетите, част от нашата Слънчева система?

Убедени сме, че вие знаете много за планетите от нашата Слънчева система и едва ли можем да ви кажем нещо, което не сте чували досега, но все пак, за да бъдем истински сайт и за да бъде рубриката ни пълна, трябва да обърнем внимание на тази тема. А и тайничко се надяваме, че все пак ще научите нещо ново от нас. Така че да започваме...

Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и всички обекти на орбита около него — астероиди, комети, планети, планети-джуджета, спътници, междупланетарен прах и газ. Всички те са образувани при разпадането на молекулярен облак преди около 4,6 млрд. години.
Основната част от масата на обектите в орбита се съдържа в осемте относително отдалечени една от друга планети, чиито орбити са с форма, близка до окръжност, лежащи върху почти плосък диск, наричан еклиптика. Четирите по-малки вътрешни планети (Меркурий, Венера, Земя и Марс), наричани земеподобни планети, са съставени главно от скали и метали. Четирите външни планети (Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун), наричани газови гиганти, са по-масивни и са съставени предимно от водород и хелий.
Слънчевата система включва и две области с концентрация на по-малки обекти. Астероидният пояс, разположен между орбитите на Марс и Юпитер, е сходен по състав на земеподобните планети, а намиращите се извън орбитата на Нептун транснептунови обекти са съставени главно от замръзнали вода, амоняк и метан. За пет обекта в тези две области се смята, че са достатъчно масивни, за да бъдат заоблени от собствената си гравитация, поради което са класифицирани като планети джуджета — това са Церера, Плутон, Хаумея, Макемаке и Ерида. В орбита около шест от планетите и три от планетите джуджета се движат естествени спътници, а външните планети имат и планетарни пръстени от прах и други частици. Въпреки че най-отдалечената планета е на над 4,000 милиарда километра от Земята, всички осем планети могат да се видят в нощното небе, с помощта на телескоп или бинокъл – стига да знаете как да ги търсите!

Меркурий
Меркурий е най-близката планета до Слънцето и най-малката планета от Слънчевата система. Меркурий е посетен от две безпилотни космически сонди на НАСА, „Маринър 10“ и „Месинджър“. Физическите характеристики на планетата са подобни на тези на Луната. По повърхността на Меркурий има множество кратери и гладки равнинни области, подобно на Луната няма естествени спътници и почти никаква атмосфера. За разлика от Луната, Меркурий има голямо планетно ядро от желязо, което създава магнитно поле със сила около 1% от тази на магнитното поле на Земята. Относително големия размер на ядрото прави Меркурий изключително плътна планета. Температурата на повърхността варира от -180 до 430°C, като най-гореща е подслънчевата точка, а най-студени са кратерите около полюсите.
Регистрираните наблюдения на Меркурий датират поне от първото хилядолетие пр. н. е. Преди 4 век пр. н. е. древногръцките астрономи смятат планетата за два отделни обекта — единият видим при изгрев, който те наричат Аполон, а другият — при залез, наричан Хермес. Българското наименование на планетата идва от името на бога Меркурий, римският аналог на Хермес. Астрономическият символ на Меркурий, окръжност над къса вертикална линия с кръст отдолу и полуокръжност отгоре, е стилизирано изображение на Хермесовия кадуцей.
Меркурий е на 57,9 милиона километра от Слънцето.

Венера
Венера е много подобна по размер на Земята и подобно на Земята е направена от дебела силикатна мантия около желязно ядро. Тя има значителна атмосфера и доказателства за вътрешна геоложка активност. Венера е планетата, която най-много прилича на Земята по много начини, въпреки че тя е много по-суха от Земята и нейната атмосфера е деветдесет пъти по-гъста.
Тя е най-горещата планета в Слънчевата система, с повърхностни температури над 400 °C. Смята се, че това се дължи на количеството парникови газове в атмосферата. Венера е кръстена на гръцката богиня на любовта и красотата.
Венера е на 108 милиона километра далеч от Слънцето.

Земя
Земята е най-голямата и най-плътната от четирите вътрешни планети, само за тук учените са сигурни, че има геоложка дейност, като земетресения и вулкани. Тя е единствената планета, за която е сигурно, че има живот. Нейната хидросфера (океани и морета) е уникална сред планетите от земен тип. Земната атмосфера е коренно различна от тази на другите планети и само тя е била изменяна от наличието на живот, така че сега съдържа 21% кислород, който е изключително необходим на хората, за да могат да живеят!
Земята има един естествен спътник, Луната, която е единственият голям спътник на земна планета в Слънчевата система.
Земята е на 150 000 000 километра от Слънцето.

Марс – червената планета
Марс е по-малък както от Земята, така и от Венера. Първият космически апарат, който посети Марс е „Маринър 4" през 1965 година. Няколко други следваха, за последен път през 2008 г., когато „Феникс“ кацна в северните равнини, за да търси вода.
НАСА са пуснали и няколко безпилотни роботизирани сонди на Марс наречени „Марс Роувърс“. Тези сонди позволяват на учените от НАСА да изследват планетата, да правят снимки, да анализират почвата и да провеждат експерименти.
Марс е кръстена на гръцкия бог на войната. Тя понякога е наричана и червената планета, тъй като повечето от нейната повърхност е покрита с червеникави скали, прах и почва.
Марс е на 228 милиона километра далеч от Слънцето.

Юпитер
Юпитер е най-голямата планета в Слънчевата система. Това означава, че тя е 2,5 пъти масата на всички други планети от Слънчевата система, взети заедно! Тя е газов гигант, а не земна планета и се състои предимно от водород и хелий.
Голямото петно, което се вижда на Юпитер е всъщност една буря, която бушува в продължение на няколко стотин години!
Юпитер е известен на човечеството още от древни времена, и присъства във вярванията и митологиите на много култури. Планетата е именувана от римляните и носи името на бог Юпитер от тяхната митология. В гръцката митология това е главният бог, гръмовержецът Зевс. Затова астрономическият символ е стилизирано изображение на светкавица. Погледнат от Земята, Юпитер има величина от -2,94, което го прави най-яркият обект на нощното небе след Луната и Венера.
Основната част от общата му маса е водород; една четвърт от масата му се състои от хелий. Наличието на ядро не е потвърдено, но е възможно скалисто такова да съществува и да е съставено от тежки елементи. Бързото въртене на планетата й придава формата на сплеснат сфероид. Външната атмосфера е видимо разделена на различни пояси в зависимост от географската ширина и отдалечеността им от екватора, като в преходните области между поясите постоянно се образуват циклони и бури. Една такава буря е Голямото червено петно, огромен ураган, чието съществуване е регистрирано още при първите наблюдения на планетата през 17 век. Планетата има почти незабележим пръстен от прахови частици, както и изключително мощна магнитосфера. Засега са регистрирани 63 луни, от които най-голямата — Ганимед, е с по-голям диаметър от Меркурий. Ганимед е един от четирите т. нар. Галилееви спътници, открити от астронома Галилео Галилей през 1610 година.
Юпитер е бил обект на изследвания от няколко непилотирани космически апарата, а част от големите му луни, например Европа, представляват интерес за астрономите поради вероятностите под повърхността им да има лед.
Юпитер е на 779000000 км далеч от Слънцето.

Сатурн – планетата на пръстените
Сатурн се отличава със своята обширна система от пръстени, но иначе има няколко прилики с Юпитер. И двете планети са газови гиганти. Сатурн има най-малко шестдесет известни спътници; два от които, Титан и Енцелад, показват признаци на геоложка активност, въпреки че те са предимно от лед.
Пръстените на Сатурн са изключително тънки: въпреки че те са 250 хиляди км или повече в диаметър те са с дебелина по-малко от един километър. Частиците в пръстените изглежда се състоят главно от вода и лед, но те могат също така да включват скални частици, покрити с лед.
Сатурн е на 1,43 милиарда км далеч от Слънцето.

Уран
Уран е седмата планета от Слънчевата система. Тя е газов гигант и е трета по размери и четвърта по маса в Слънчевата система. Уран носи името на бога на небето от древногръцката митология Уран.
Въпреки, че е видима с невъоръжено око подобно на петте класически планети, Уран не е наблюдавана от древните астрономи заради мъжделивостта около планетата. Сър Уилям Хершел оповестява откритието на планетата на 13 март 1781, с което разширява границите на познатата Слънчева система за пръв път в модерната история. Това е първата открита планета с помощта на телескоп.
Уран и Нептун имат различна вътрешна структура и атмосферен състав от този при големите газови гиганти Сатурн и Юпитер. Затова астрономите ги поставят в различен клас наречен „ледени гиганти“. Атмосферата на планетата съдържа основно водород и хелий, както и вода, амоняк и метан заедно със следи от други въглеводороди. Атмосферата на Уран е най-студената в Слънчевата система с минимална температура -225 °C. Облаците са структурирани на слоеве, като по-ниските съдържат много вода, а по-високите метан.

Нептун
Нептун е осмата планета от Слънчевата система и най-външния газов гигант в нея. Тя е четвъртата по размери и третата по маса. Нептун е най-отдалечената от Слънцето планета. Носи името на римския бог на морето Нептун. Символът на планетата е стилизирано изображение на тризъбеца на Нептун.
Открит на 23 септември 1846 г. Нептун е първата планета, чието съществуване е доказано чрез математически изчисления, а не от емпирични наблюдения. Неочаквани промени в орбитата на Уран навеждат астронома Алексис Бувар на мисълта, че урановата орбита е подложена на гравитационни смущения от друга, неизвестна дотогава планета. Нептун впоследствие бива открита от Йохан Гал на позиция, прогнозирана от Юрбен Льоверие, а най-големият спътник, Тритон, бива открит скоро след това.
Атмосферата на Нептун е съставена основно от водород и хелий със следи от метан. Метанът в атмосферата е причината за синия цвят на планетата, но понеже цветът на Нептун е много по-ярък от този на Уран, който има същото количество метан, се смята, че има друга съставка, която му придава такъв наситен цвят. Нептун има най-силните ветрове в Слънчевата система достигащи до скорост от 2 100 км/ч.
Единственият апарат, посетил Нептун, е Вояджър 2, който се сближи максимално с планетата на 25 август 1989 г. При преминаването си е заснел в южното полукълбо Голямото тъмно петно подобно на Голямото червено петно на Юпитер. Температурата на високите му облаци достига до -218 °C, една от най-ниските в Слънчевата система, заради отдалечеността на планетата от Слънцето. Температурата в центъра на Нептун е около 7 000 °C, което може да се сравни с тази на повърхността на Слънцето

Плутон и другите планети джуджета
Преди години Плутон е класифициран като планета от Слънчевата система, но сега се счита за планета-джудже и е част от пояса на Кайпер. Поясът на Кайпер е огромна колекция от планети-джуджета, астероиди, скали, лед и прах, който обикаля Слънцето и се простира в продължение на милиони километри отвъд Нептун, в покрайнините на Слънчевата система.
Към средата на 2008 г., пет по-малки обекта са класифицирани като планети-джуджета.

Но какво да кажем за Луната?
Луната определено не е планета. Тя е една от повечето от триста по-малки небесни тела, които обикалят планетите от Слънчевата система.
Луната е първото такова небесно тяло, за което хората са знаели, най-малкото защото тя винаги е била видима от Земята! След 1665 г., когато астрономите наблюдават луни около други планети, думата луна започва да се използва като събирателен термин за всички тях.
Учените знаят повече за Луната, отколкото за всяка друга планета или небесно тяло в Слънчевата система, защото това е единственият друг свят, който хората някога са посетили. Между 1969 г. и 1972 г., дванадесет космонавти посетиха Луната и направиха проучване, експерименти и събиране на камъни и почва , за да ни помогнат да научим повече.
Луната има гравитационно притегляне към Земята и тя е тази, която причинява приливите и отливите на океана. Латинското наименование на Луната е "Luna", и тя е на около 240 000 мили далеч от Земята.

Колко ли е голяма Слънчевата система?
НАСА стартира безпилотна космическа сонда през 1977 г., наречена „Вояджър 1". Неговата работа беше да отлети от Земята, през Слънчевата система, да посети планети по пътя, изпращайки обратно снимки и информация на учените от НАСА за изучаване.
„Вояджър 1" е изпратил обратно снимки на Юпитер и Сатурн, и все още пътува далеч от Земята. Въпреки невероятната си скорост той все още не е преминал покрай последната планета от Слънчевата система!