Кои са най-фантастичните и важни открития на телескопа "Хъбъл"?
Космическият телескоп "Хъбъл" е един от най-мощните, важни и прекрасни научни инструменти, правени някога и заслужено заема първото място в класацията за технически чудеса на модерния свят. Издигнат над повече от 550 километра височина над Земята, Хъбъл вижда по-далеч и по-добре от всеки друг телескоп на Земята или над нея. Неведнъж не само астрономите, но и ние све виждали спиращите дъха изображения, с които телескопът е успявал да изуми и остави без дъх целия свят. Откритията, които Хъбъл е направил са революционни открития в почти всички области на астрономията, от планетарната наука до космологията. Телескопът е успял да заснеме повече от 30 000 небесни обекта и ни е изпратил повече от 570 000 снимки. А посещенията на смели космонавти до Хъбъл са подпомогнали той да стане най-голямата космическа обсерватория строена някога. Благодарение на многото подобрения правени в космоса, днес Хъбъл е 100 пъти по-силен, отколкото по време на изстрелването си. Хъбъл носи чудесата от Космоса в милиони домове и училища по света, позволявайки на всички нас да приличаме на истински астрономи и да ги видим. Сега ще ви представим и най-важните и интересни открития на телескопа, направени до сега.
Непознатата сила
Ставайки свидетел на невероятно силни изблици на светлина от далечни експлодиращи звезди, Хъбъл помогна на астрономите да открият непозната тъмна енергия, която бавно прониква в нашата вселена. Тази загадъчна енергия упражнява върху планетата ни отблъскваща сила, която работи срещу гравитацията. Телескопът също така е дал солидни доказателства, че тази енергия съществува от милиарди години и бута галактиките далеч една от друга с все по-висока скорост. Така Вселената се разширява с все по-бързи темпове. Тази тъмна енергия обаче не винаги се е държала така. Чрез изучаване на далечни свръхнови, Хъбъл е успял да я проследи по целия път назад и да види, че преди 9 милиарда години, че Вселената е била по-малко от половината си от сегашния си размер. През тези години енергията се е опитвала да намали гравитационното притегляне на материята на Вселената и най-накрая е успяла. Знаейки повече за това как тъмната енергия се е държала в течение на времето, астрономите се надяват и да разберат какво всъщност представлява тя. Те все още не знаят почни нищо за нея, макар тя да съставлява около 70 процента от енергията във Вселената.
Колко стара е Вселената?
Много често особено по филмите сме виждали, как някои хора не обичат да издават възрастта си. И с Вселената е така. Преди Хъбъл да започне да работи в продължение на много години астрономите са се опитвали да изчислят възрастта на Вселената. Техният метод се основавал върху определянето на скоростта, с която Вселената се разширявала. Тази стойност се нарича константа на Хъбъл. Тези стойности обаче били много несигурни. Така при различните учени тези стойности варирали изключително много – от 10 до 20 милиарда години.
Едно от основните задължения на Хъбъл е да помогне на астрономите да определят точната възраст на Вселената.
Благодарение на нещата, които той вижда астрономите могат да постигнат тази цел, чрез измерване на яркостта на десетки пулсиращи звезди, които са хиляди пъти по-ярки от Слънцето. Като знаят тяхната яркост, тогава астрономите изчисляват разстоянието от Земята до звездите, които ние виждаме. От това проучване и други, свързани с анализи, астрономите определят и възрастта на Вселената с точност от около 5 на сто. По техните изчисления, Вселената е на около 13.75 милиарда години.
Галактики от самото начало
Изследванията на дълбокия космос показват, че Вселената е била различна преди време и предоставят солидни доказателства, че галактиките се увеличават с течение на времето чрез сливания с други галактики. Така те са се превърнали в гигантските галактики, които познаваме днес. В поредица от уникални наблюдения Хъбъл е изпратил изображения на далечни галактики във видимата и близката инфрачервена светлина. Удивителното е това, че тези галактики ги има още от времето, когато Вселената е била само на 600 милиона години.
Всички тези снимки са хвърлили светлина върху еволюцията на галактиките. Тези, които Хъбъл е "шпионирал" са по-малки с по-неправилна форма, отколкото нашите познати. От тук учените са достигнали до извода, че с течение на времето малките галактики се сливат една с друга и така се образуват по-големите. С изучаването на галактики през различни епохи, астрономите могат да видят как те се променят с течение на времето. Процесът е аналогичен, като на много голям албум със снимки, документиращи живота на децата от ранното детство до зряла възраст.
Хъбъл също сондира плътните централни региони на галактики, чрез което е предоставил решаващи доказателства, че свръхмасивни черни дупки се намират в центровете на почти всички големи галактики. Гигантските черни дупки са компактни "чудовища", тежащи милиони до милиарди масата на нашето Слънце. Тяхната гравитацията е толкова силна, че те поглъщат всякакви материали, които се намират в близост до тях. Тези неуловими "чудовища" не могат да бъдат наблюдавани директно, защото нищо, дори светлината не може да избяга от лапите им. Телескопът осигурява непреки, но завладяващи доказателства за тяхното съществуване. Хъбъл е помогнал на много астрономи да определят масите на няколко черни дупки чрез измерване на скоростите на въртящия се около тях материал. При повече от 30 галактики, Хъбъл е доказал връзката между галактиките и техните черни дупки. Проучването е разкрило, че масата на черната дупка зависи от теглото на централната част на галактиката. Тази ясна връзка означава, че черните дупки са се развили заедно с галактиките, в които се намират, пирувайки с техните звезди.
Светове зад нашето Слънце
По време на стартирането на Хъбъл през 1990 г., астрономите не са открили нито една планета извън нашата Слънчева система. Сега има повече от 400 извънслънчеви планети, повечето от тях са открити от наземни телескопи. Но Хъбъл има няколко уникални приноса към лова на нови планети. Телескопът показа, че нашата галактика Млечен път вероятно прелива с милиарди планети. Надничайки в препълнената издутината на нашата галактика Млечен път, Хъбъл наблюдава 180 000 звезди и намира 16 потенциални чужди светове, обикалящи около различни звезди. Пет от кандидатите представляват нов вид планети. Наречени ултра къси планети, тези обекти се въртят около звездите си. Астрономите направили тези открития, чрез измерване на леко затъмняване на звездата в определена област. Този метод се нарича транзит. Методът на транзит се използва отново, за да се направят първите измервания на атмосферния състав на най-малко две извънслънчеви планети. Хъбъл наблюденията показват, че атмосферата на известна екзопланета съдържа натрий, кислород, въглерод и водород. Подобно изследване на друг чужд свят разкри вероятни признаци на въглероден диоксид, метан и вода. Накрая, Хъбъл направи първата видима снимка на екзопланета, която обикаля наблизо, около ярка южната звезда Фомалхаут, намираща се на 25 светлинни години от нас в съзвездието ореол Australis.
Снимка: freeimages.com
васил неделчев, 9 г.,
Публикувано на 16.06.2014
ооооооо много интересно
ивелин илиев, 53 г.,
Публикувано на 24.04.2015
уникално, трябва да се направи нов 10 пъти по мощен от Хъбъл, телескол, с който да се търси живот....