Когато бях овчарче
и овците пасях,
Бях много благодарен,
макар и сиромах.
Щом пукнеше зората изкарвах ги навън
И свирех из гората подпрян на някой пън.
И времето бе кратко със шарений кавал
И никога тъй сладко не съм ни ял, ни спал.
И днес, когато видя овчарче малко аз,
Не знам защо завиждам и пъшкам си без глас.
Валентина Костадинова, 21 г.,
Публикувано на 30.09.2009
много търсех тази песен и се радвам че я намерих много съм радостна много ми харесва нашите баби и дядовци са е пеели много
А.Добрева , 60 г.,
Публикувано на 02.12.2009
Това не е народна песен, стихотворение от Иван Вазов...
От редакцията:Благодарим Ви, поправихме си грешката.
Диди , ,
Публикувано на 10.05.2013
Вече няма толкова овчари. За жалост, стопанството запада!
Лиляна , ,
Публикувано на 11.10.2013
Спомних си ,че баща ми я пееше ,потърсих я в интернет и я намерих .Благодаря .Тя е част от детството ми.