Котка и мишка
хваща едри, хваща дребни.
Знае тя къде да чака,
иде тихо там и кляка,
цели часове кротува
и на мъртва се преструва.
Мише малко е хванала,
да го би поне изяла!
Пусне го да си пошава,
па веднага го улавя.
Ту с зъбите, ту с краката
насам-натам го премята.
То се мъчи, тя нехае
и със него си играе.
Мишките с зъби гризливи
са животни пакостливи;
но кат гледам тук мишето,
жал ми пада на сърцето.
Ах ти, котко сивоока,
колко много си жестока!
Станислава Симова, 30 г.,
Публикувано на 11.11.2009
Здравейте,не мога да повярвам че намирам това стихотворение тук.Не знам кой е човека който го е писал тук,но това стихотворение ми го казваше дядо ми когато бяхме малки.Толкова пъти ме е било яд че не сме ги записали тези стихчета и ето намерих го тук.Браво.Има и други части от стихчета за които се сещам но не знам дали този човек ги знае.Може би той е възрастен или ги е научил от дядо си.Ще се радвам ако знае ето това стихче.Кус кус козици разтресете брадици да направим попара да нахраним козаря.
невена димитрова, 15 г.,
Публикувано на 27.04.2011
беше супер