Часовникът
цял ден вика: тик, тик, тик;
право мене на душата,
кат да би имал език,
тъй го слушам да хортува:
мило дете, я стани,
тик, тик, времето минува,
да работиш се стегни.
Тик, тик, времето минува,
кой ме слуша и нехай,
не работи, а лудува,
люто после ще се кай.
Който лежи, който дреме,
по главата ще се бий,
работи, доде е време,
ум и разум придобий.
Aleksandrina Krilova Kanelova, 12 г.,
Публикувано на 23.05.2014
Tova stihche ne mi haresva