Какво точно прави Луната?
Всички толкова много сме свикнали тя да е там горе в нощното небе, че сигурно дори и да изчезне няма да забележим първите няколко дни. Също така често се питаме защо е точно там, какво прави. Ясно е, че не осветява пътя като във вълшебните приказки, защото доста често светлината ѝ е твърде слаба. От друга страна е доста красива, особено когато е пълна. Но дали служи само за това – за красота? Ако и вие като нас поне веднъж сте си задавали такива въпроси за Луната, то можете да прочетете редовете по-долу и да разберете отговорите им. Ако пък не сте, пак прочетете, защото е хубаво да знаем повече за света около или в случая над нас!
Знаете ли какво са приливите и отливите? Те представляват редовното издигане и спадане на водата в по-големите водни басейни. Най-ясно прилив и отлив се вижда и измерва в океаните, но го има навсякъде, дори и в езерата, макар там промяната да е само от няколко сантиметра. Красиво и романтично е да се разхождате по десетките метри пясък, там, където допреди малко са бушували вълните. Но питали ли сте се – къде все пак отиде тази вода? Отливът и приливът са много по-интересни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Нека започнем с това какво всъщност са.
Приливът е времето между най-ниското и най-високото ниво на водата, т. е. времето, през което морето (океанът) се надига. Отливът – обратно, времето, в което водата спада от най-високото си до най-ниското равнище. И за двете явления държим отговорна Луната, както и силите на привличане и центробежните такива между Земята и нея. Нашият естествен спътник обикаля планетата ни за около 29 дни. Колкото и понякога да ѝ се иска на Луната да спре и да отиде на разходка из космоса обаче не може да избяга, защото земната гравитация е по-силна от нейните центробежни сили и я държи. Но и Луната проявява характер и със своята гравитационна сила привлича всичко, което може от Земята. Твърдата земя – скали и почви, ѝ се опъват, но с водата е по-лесно. Тя е течна, т. е. подвижна, и затова се поддава на влиянието ѝ. Така Луната „дърпа“ водата от страната на Земята, която е обърната към нея и така се образува прилив.
Защо обаче той се случва два пъти в денонощието? Точно на противоположната страна на Земята гравитационната сила на Луната в същия този момент е най-слаба – защото спътникът е най-далече. Значи водата е по-свободна и центробежната сила я „подгонва“ от земята, но не толкова, че да се зарее в Космоса, а точно колкото да й се вдигне нивото. Това е вторият прилив. Съответно между тях – от другите две страни на земното кълбо, по това време е отлив. Колко е мощен приливът, зависи от разположението на Слънцето и Луната спрямо Земята. Ако трите небесни тела са на една линия, приливът е много силен (притегателната сила на светилото се добавя към тази на спътника), също и отливът. Това се случва на всеки 14 дни – тъкмо тогава са новолуние и пълнолуние. През останалите фази на Луната, когато трите тела са под прав ъгъл едно спрямо друго, силите на Слънцето и Луната действат една срещу друга и високата вода не е чак толкова висока.
Днес знаем всичко това, благодарение на Исак Нютон, който поставя основите на математическото обяснение на приливите и отливите в неговото произведение „Philosophiae Naturalis Principia Mathematica“ издадено през 1687 г. През 1740 г. Кралската академия на науките в Париж обявява конкурс и награда за най-доброто теоретично обяснение на приливите и отливите. Даниел Бернули, Антоан Кавалиери, Леонард Ойлер и Колин Маклорен си поделят наградата. Последният използва теорията на Нютон, за да докаже как сферично тяло, поставено в нехомогенно гравитационно поле може да добие формата на яйце. Ойлер е този, който осъзнава, че хоризонталната, а не вертикалната компонента на приливната сила е причина за приливите. Първата огромна крачка в теоретичната формулировка на водните приливи прави Пиер-Симон Лаплас, който предлага система от частни диференциални уравнения, свързващи хоризонталния поток с нивото на океаните. Тези уравнения се използват и до днес и така знаем, че Луната не е само за красота.
Прочетете и още няколко интересни факта за Луната:
Девет невероятни факта за Луната
Защо Луната се вижда и през деня?
Защо Луната има различни форми?
