Как се правят свещите?
Представете си, че сте на рожден ден или пък че вие самите имате рожден ден. Организирали сте идеалното парти: хубава музика, вкусна храна, забавни и весели игри и всички гости са много щастливи. Накрая идва и най-красивата и вкусна торта, която някога са виждали, всичко е просто идеално. И изведнъж осъзнавате, че сте забравили най-важната и забавна част: духането на свещичките. Това разбира се не е болка за умиране, но кой не обича да духа свещичките на тортата, докато всички му пеят „Честит рожден ден“. Свещите несъмнено са важна част от такъв празник, а и от много други. Така например в някой страни свещите заемат изключително важно място и имат богата символика на Коледа. Освен това като оставим празниците настрани те придават приятна атмосфера у дома и са много полезни, когато токът спре. Особено ако сте от типа хора като нас, които леко ги е страх от тъмното.
Тези неща са си съвсем ясни, но питали ли сте се някога как така свещите светят и горят с този пламък. Какво точно е това вещество, което ги кара да горят толкова дълго. Дори и да не сте се питали подобно нещо е твърде интересно, за да не ви разкажем.
Не се знае много за произхода на свещите. Някои смятат, че първите свещи се появяват в Китай около 200 г. пр. Хр. Първите китайски свещи вероятно са били направени с китова мазнина. Други признават заслугата на древните египтяни. Според някои историци, древните египтяни използват светлини (примитивни факли), направени чрез накисване на изсушени тръстики в разтопена лой (преработена форма на животинска мазнина). Разбира се никой от тези варианти не е бил красив и с фитил като днешните свещи. Тук вече има и доказателства: римляните са създали свещите с фитили каквито днес палим в домовете и църквите. Ранните свещи обикновено се правели с някаква форма на животинска мазнина, която горяла много добре, но определено не миришела на канела, шоколад, ванилия, както днешните. Тези първи свещи имали и друг проблем: димели страшно много и затова било доста трудно, когато трябва да се палят на закрито.
С течение на времето за направата на свещи са били използвани други материали . През Средновековието хората открили, че пчелният восък (вещество, произведено от пчелите и използвано за направата на пчелните пити) е доста по-подходящо за свещи. От друга страна и тук имало проблем, били твърде скъпи и само богатите можели да си ги позволят. През 18-и век, „восък“ от спермацет (произведен от китова мас) често се използвал за свещи. Първите свещи, които приличат на съвременните свещи са правени точно от това вещество.
Повечето свещи днес са направени от парафин. Парафинът е восъчен страничен продукт от рафинирането на нефт и най-напред е дестилиран през 1830 г. Парафинът революционизира производството на свещи, тъй като е евтин, гори лесно, не мирише и не дими. Единственият недостатък на парафина е неговата ниска точка на топене. В крайна сметка производителите на свещи открили, че могат да добавят стеаринова киселина към парафина, за да направят свещите по-твърди и да се топят по-бавно. Днес повечето производители на свещи използват модерно производствено оборудване, включително матрици за масово производство на свещи. Основният метод на производство включва топене на твърдото гориво (парафин) и изливането му в матрица, докато се охлади.
Някои художници обаче предпочитат да правят свещи по старомодния начин, като многократно потапят фитил в топъл пчелен восък, парафин. След това да го оформят по интересен начин и свещта да се превърне в истинско произведение на изкуството. За да видите как точно се случва това, пуснете си видеото. Но преди това още едно нещо: към подобни ръчно правени свещи често се добавят багрила и аромати, за да станат красиви. Някои от тях са толкова красиви, че хората не ги горят, а ги колекционират.
