Изи – спасителката на феникси

Здравейте! Аз съм Изи. Знам, че всички казват, че Попи е най-щастливото тролче на света, но аз не съм съгласна. Аз съм дори по-щастлива. Настроих часовника си за прегръдки да позвънява през десет минути и удължих косата си двойно.
Това съм аз:

Имам лилава коса, зелени очи и в момента нося любимата си рокля. Много хора ми казват, че приличам на Попи, но мисля, че тя прилича на мен... Както и да е, сега ще ви разкажа какво ми се случи миналата седмица.

Тъкмо се разхождах в Приказната гора, когато чух някакъв звук от криле. Помислих си, че е някакъв хищник и се скрих под листенцата на най-близкото цвете. След секунди на сантиметри от мен кацна огромна (в сравнение с мен) червена птица, която издаваше странни звуци. Аз се показах и създанието ме погледна право в очите. Тогава осъзнах, че това е феникс (да, от онези, които бълват огън) и настръхнах. Но той започна да хлипа и аз го съжалих. Приближих се още повече до него.
– Здравей, аз съм Изи!
– Здравей.
– Защо плачеш и какво правиш тук сам?
– Ами... Изгубих семейството си – по бузите му се стекоха няколко сълзи. – Това беше първото ми дълго пътешествие. Отивахме към Близкия Изток да посетим моите братовчеди, но когато спряхме да си починем на един хълм, ни нападнаха бергени. В паниката всички полетяхме в различни посоки и така се озовах тук.
– Ще ти помогна да намериш семейството си! Не са стигнали далеч.

Така аз се качих на гърба му и полетяхме. След доста дълъг полет видяхме червено перо върху короната на едно дърво. Спуснахме се към него, но там нямаше друга следа. След още малко летене стигнахме града на бергените. Там в центъра бяха хванати в капан останалите феникси. Ние се скрихме зад едно голямо дърво и започнахме да ги наблюдаваме. Всички бергени им се присмиваха (представете си колко щастлив може да бъде един берген, без да е изял тролче), а фениксите се оглеждаха уплашено и безпомощно наоколо. Клетката им бе омагьосана и те не можеха да я стопят. Ние се стрелнахме към клетката, но там за малко щяха да ни хванат три бергена. После се опитахме да пленим царя, но той беше твърде тежък и не можахме дори да го повдигнем от земята. Започнахме да губим надежда. Тогава на мен ми хрумна идея. Аз и фениксът полетяхме на високо и започнахме да кръжим над двореца. Първо не всички ни забелязаха, но после птицата запали знамената, които се намираха на най-високата кула и всички погледи се насочиха към нас. Царят (главният берген) кресна „Дръжте ги!“ и всички стражи започнаха да се изкачват по стените към нас. В този момент аз и фениксът се отправихме към клетката и аз я отключих със своите умения (по-точно малки ръце).
След секунди всички феникси се рееха високо в небето. Когато стигнахме Приказната гора, те ме оставиха близо до цветето, където се бях скрила в началото. Птиците ми благодариха и отново полетяха към Близкия изток. Разбира се никой от приятелите ми не вярва на тази история, но поне аз ще помня как съм спасила семейство феникси от бергените.

Участва в „Щур конкурс с веселите „Тролчета“