История за едно куче

Здравейте! Това, което ще ви разкажа, никога няма да го забравя! За протокола, лятното приключение се  случи по-по-миналото лято. Не е кой знае какво приключение с мистерии, загадки и разни клишета като търсене на тайни земи и чудни създания, но за мен това си бе страхотно преживяване.
Нека да започнем.

Беше към юли-август и много добре си спомням, че беше понеделник. Беше си страшна жега. Тогава с моя приятел Боян (с който сме си още приятели) търсихме на какво да играем. Изведнъж на улицата се появи едно куче. Беше сладко и пухкаво(само това помня). Приличаше ми на бездомник, който си търсеше приятели (всъщност така си беше). И си помислихме защо да не си го вземем и да се грижим за него. Така стана и ако седмицата се познава от понеделник, тогава щеше да бъде страхотна седмица.

Докато си минаваше седмицата, ние го гледахме, хранихме, давахме му вода и си играехме с него. Но един ден от тази седмица се фатален. Не че беше петък 13-ти, но бе фатален, защото ни взеха кучето. Докато си седяхме на улицата с него, казах на Боян да пази кучето да не избяга нанякъде, докато взимам хляб, за да го  нахраним. Но когато се върнах, Боби ми разказа всичко, което бе станало. Ще разкажа всичко, което помня, защото някои части от историята съм ги забравил, все пак бе отдавна.

И така: Някакъв минувач си минавал по улицата и кучето го последвало. Моят приятел казал на кучето да се върне, но така и не успял да го върне. Странникът си го харесал и го взел към къщата си, която се намираше на една пресечка от нас. Боби не посмял да му каже да остави кучето, защото си беше наше. Като се замисля, приятелят ми бе виновен за неговото отвличане, но не мога да му се сърдя, нали ми е приятел.
Щом ни откраднаха кучето, ние почнахме да си правим схеми как да си го вземем обратно. За щастие знаехме къде точно се намира този тип. Направихме десетина схеми, но нито един не проработи. Не защото на всяка схема сме направили някакъв гаф, от който схемата да ни се провали, просто ни беше страх да не ни хванат. Спомням си, че вярвах в това, че ако издухаш глухарче и си пожелаеш нещо, ще ти се сбъдне. Така и направихме и си пожелахме това, което много искахме – да си върнем кучето. Така и не се сбъдна.

След като изгубихме всички надежди, приятеля ми вече не обръщаше внимание и си гледаше работата, а на мен ми светна една идея. Щом не мога да имам пак кучето, поне мога да му ходя на гости. Ходих веднъж седмично, но когато се отбих следващото лято, го нямаше. Разбрах, че са го продали на други хора за много пари и вместо него имаше друго куче. Казваше се Пирин (не ми харесваше името) и нямаше смисъл да идвам пак на гости.
Като заключение ще напиша, че когато взехме кучето го мислихме за мъжко, а то било женско. Също го бяхме кръстили, само че му забравих името. Когато го взеха, се казваше Памела (пак не ми харесваше името). Както и да е, както казах по-горе, никога няма да го забравя!

Това е от мен. Дано да ви хареса текстът.

П.П. Снимката е от по-по-другото лято. Отляво съм аз, отдясно е приятелят ми Боян. (много сме малки).

Участва в конкурса „Участвайте в новия ни конкурс „Моето невероятно лятно приключение“