приказки за лека нощ

Начало | приказки за лека нощ | Бебешки купон в парка

Бебешки купон в парка

Вергиния Генова | 2010-04-28

Бебешки купон в парка


Продължава от Първата разходка на Тео

 

Тео не предполагаше, че ще се озове на голям бебешки купон в парка. А мама Лили ги заведе именно на такъв – много шарен и много шумен.
Бяха се събрали най-различни бебета – сини, зелени, розови, оранжеви... В различни шарени колички и с различни плюшени играчки – дрънкащи, свирещи, пеещи и просто сияещи от цветове.
Тео с един поглед установи всичко това и самодоволно реши, че той е най-хубавата плюшена играчка.
– Хей, как сте, бебешори? – провикна се той, обхванат от весело настроение. – чудеше се дали всички бебета могат да говорят на плюшения език.
И двамата Теовци бяха очаровани. Всички бебета започнаха едно през друго да бърборят.
– Хей, вие от къде сте? – попита едно розовобузесто бебе, облечено в син гащеризон.
– От другия край на парка – отвърна малкия Тео. – на него му се струваше, че са се возили цял ден всред листа, всред цветя, всред ухания и птичи песни.
– На какво ще играем днес? – попита една малка госпожичка с розова панделка.
– Предлагам да направим състезание “Накарай мама да стане!” – която майка стане първа от пейката, той печели.
– Става, става! – завикаха бебетата едно през друго.
– Тихо, тихо, тихо! – провикна се синьото бебе, още не сме дали старт на играта.
Всички бебета утихнаха. Майките им бяха паркирали бебешките колички на слънчице и се бяха оттеглили на няколко метра да поседнат в една беседка. Майките си имаха техни приказки. Говореха си за памперси, за пюрета, за цени и дрънкалки.
А всяко бебе започна да крои планове. Едно започна да мрънка.
Но откъм беседката се чу как майка му казва.

– Сигурно му се спи, днес стана много рано миличкият ми, сега ще заспи – и прелисти списанието, което държеше.
Другото бебе реши да се опита да достигне играчките, които бяха окачени на количката му, да я разклати и така да накара майка му да дойде – но и то не успя.
Едно бебе, облечено като лилава кравичка пък се разрева, но тогава всички майки в купом взеха да обясняват на майка му, че децата не бива да се глезят.
Днешната игра се оказа много трудна. Обикновено като играеха на тази игра майките подскачаха като топчета от пинг-понг и само ставаха и сядаха, скачаха и тичаха, но днес явно се бяха заговорили на много важни теми и никое бебе не можеше да излъже майка си да скочи от пейката.
И нашият Тео опита това онова, но не успя. Тогава тигърчето започна да му шушне в ухото.

– Хвърли ме, хвърли ме, хвърли ме в онези теменужки, ще падна на меко, не се притеснявай.
– Не, няма! – съпротиви се Теодор. Ами ако мама не стане и ти завинаги останеш там, ами ако някой те открадне.
– Ще видиш, че ще стане и ще спечелим! – настояваше тигърчето.
– Неее! – писна бебето.
Майка му го погледна и майките отново взеха да обсъждат дали трябва да оставят бебетата да плачат или трябва да ги гушкат постоянно. Едните майки мислеха едно, другите казваха друго. И всички спореха оживено.
– Давай, давай, ще видиш, че ще стане – шушукаше Тео.
Накрая бебето се съгласи и метна своя приятел с всички сили. Тигърчето не уцели теменужките, а един бодил и се претъркули на земята. Неговият приятел започна да пищи и да маха с ръце:
– Помощ, помощ – викаше бебето Тео.
– Помощ, помощ, пратете линейка, убодох си опашката – викаше и тигърчето Тео.
Настана голяма дандания.
– Това е моята градинка! – започна да вика едно зелено бебе – и искам да спя. Да млъквате всички, че ми омръзна от вашите игри!
Мама Лили се оглеждаше притеснено. Видя как Тео падна в тревата и въпреки че другите майки й казваха да не бърза да става, тя пъргаво скочи и отиде на помощ на своите малки Теовци.
– Благодаря ти, мамо – прошепна Тео и се сгуши в меката й копринена прегръдка.
– Ха, ха, ха – запя тигърчето – Ние спечелихме, ние спечелихме!!!
– Да, ама не беше честно – каза едно бебе облечено в жълта блузка – не казахме да участват и играчките.
– Да, ама не сме казали и да не участват, нали? – защити Тео друго бебе.
– Да си се сетил първи – тросна се Тео – моят приятел се жертва за мен. А вашите дремят.
Едно плюшено куче се засегна и започна да лае плюшено. Една зелена костенурка протегна шия и замига учудено. Няколко бебета взеха дрънкалките си и започнаха да дрънкат с тях, за да докажат на всички, че и те харесват своите играчки за разходка.
– Май е време да си ходим! – каза една майка.
– Да, време е за обяд – подкрепи я друга и една по една всички вземаха своите бебета и потегляха.
– До утре... чао... чаоо – викаха си и бебетата.
– Утре аз ще спечеля, ще видите – извика зеленото бебе и размаха ръце.
– Ще видим, ще видим – не отстъпваха и другите.
Теовците щастливо се гушнаха и потеглиха в приказната си каляска към къщи.
Скоро обаче всичко в парка утихна. Останаха да пеят само птичките.

Оцвети Тео



Коментари
2 коментара

Серпил Садик, 9 г.,

Публикувано на 17.05.2010

много хубаво

Светослава Савова, 9 г.,

Публикувано на 02.06.2010

Новия сайт на аз детето е много объркващ ДО РЕДАКЦИЯТА не мога да намеря линковете моля кажете къде да го намеря моляяяяяяяяяяяяяяяяяяяяяя

От редакцията:В момента още го преправяме и затова някои неща или ги няма или не работят, скоро ще го оправим и всичко ще си е наред.

Коментирай
Име*
Фамилия
Възраст
Град