Приказки за тигърчето Тео и лъвчето Лео – Тео и голямата изненада.

Тео позадряма, но едно силно “трус, трус” го разбуди и той ококори големите си черни копчета:
– Къде съм, къде съм? – заоглежда се Тео.
– Защо е толкова тъмно и тясно?

И в следващия момент се усети, че вече е щастлив. Как бързо беше забравил, че вече е най-щастливото тигърче, защото е не какво да е тигърче, а тигърче – подарък. И Тео започна да се вълнува и да се разхожда насам натам в кутията, опитвайки се да пази равновесие:
– На кого ли ще ме подарят? Дали ще е добър? Ами ако не е? Ами дали ще ме харесат?
– С тези мои жълти и лилави тигрови райета. Какво ще правя, ако не съм любимата играчка...
Ей такива притеснителни мисли се въртяха в главата на малкото притеснително тигърче. Насам-натам, насам-натам из кутията, докато не се чу едно: – Изненадааааа! – и не блеснаха много светлини и светкавици.
Но те бяха предизвикани от бурната радост на хората около него и от фотоапаратите. Тео присъстваше на много вълнуващ момент. Изписването на бебето Теодор. И не щеш ли, той, Тео, беше най-големият подарък. Всички го гледаха и му се възхищаваха. И най-важното – наричаха го тигър.
– Тигърче за тигърче – казваше една пухкава леля.
– Ах, на леля сладкото тигърче – възкликна друга.
– Голям тигър ще стане – казваше някакъв чичо.
И всички го гушкаха и мачкаха. Радваха се и се черпеха с бонбони. Имаше много цветя и балони. И много, много усмихнати лица. Тео не можеше да повярва – беше подарък, беше истински подарък – тигър.
Скоро пак го сложиха в кутията и казаха:
– Време е да вървим у дома.
Тео си каза:
– Колко хубаво, най-сетне и аз ще съм си у дома. Колко хубава дума – у дома.
Той взе да си повтаря: “у дома, у дома, дом, дом, дома...” И пак се унесе в сладки мечти и заспа.

Тигърчето Тео и големите бели кучета
Приказки за тигърчето Тео и лъвчето Лео – Как се появи Тео?

Оцвети Тео