Гордостта не води доникъде, добротата е злато

Живяло някога едно драконско семейство – майка, баща и син дракони. Те били много богати имали много имоти, притежавали много скъпоценни камъни, жълтици, монети и изобщо богатството на целия свят. Малкото драконче имало голямо самочуствие заради това, че семейството му е много богато. Когато някой му предлагал да станат приятели, то веднага отхвърляло поканата, защото мислело, че като е царска особа не може да контактува с обикновени хора и че те трябва да го почитат, а не да му предлагат приятелство.

Един ден в Драконското царство се появил беден и дрипав мишок и помолил царските особи да го наемат на работа макар и за най-мръсната работа. Малкото драконче веднага станало и извикало:
– Ти за какъв се мислиш, а? Да искаш да работиш в нашето царство, не си познал! Тук наемаме само хора, които имат някакъв опит и не такива дрипльовци като теб! А сега вън от царството преди да съм казал на татко да накара слугите да ти отсекат главата!
Бедният мишок навел глава, излязъл от царството и шепнешком си казал:
– Ще си платите за стореното рано или късно!
На другия ден в царството долетели ято гладни птички. Те помолили малкото драконче за шепа трошички, за да се нахранят иначе ще умрат от глад.
Дракончето отново скочило и започнало да крещи:
– Марш от царството ми! Не съм длъжен да давам на всеки срещнат трошици или каквото и да било най-малко на такива нищо и никакви птици като вас! Вън от царството ми преди да съм казал на татко да нареди на слугите да ви отсекат главите!
Птичките навели глави излезли от царството и шепнешком си казали:
– Ще си платиш за стореното рано или късно!

На следващия ден в кралството се появила майка с малко слонче на гърба си чието краче било счупено. Слоницата започнала да моли драконите за лекарството, което само те притежавали, за да излекува крачето на рожбата си. Слончето крещяло от болка, а майката се молила и молила, ала нищо не докосвало студените сърца на драконите. Малкото драконче отново скочило и се развикало:
– Точно на вас ли ще дадем единственото лекарство в света? На вас едни нищо и никакви слонове така ли си мислите? Не сте познали! Марш от царството ми преди да съм казал на татко да нареди на слугите да ви отсекат главите!
Майката със сълзи на очите напуснала замъка шепнейки си:
– Ще си платите за стореното рано или късно!
Минали години дракончето пораснало и един ден майка му се разболяла. Баща му наредил на дракончето да тръгне по широката земя, за да търси единствения лек, който може да избави майка му от болестта " ДОБРОТАТА, ОБИЧТА и НЕЖНОСТТА".
Дракончето тръгнало по широката земя. Вървяло, вървяло и по пътя си срещнало един дрипав мишок и тъй като не знаело накъде да върви го попитало:
– Кажи ми накъде да тръгна, моля те!
Мишокът го познал и му казал:
– Преди години аз дойдох в царството ти, за да поискам работа, а ти ме изгони, защото беше твърде зает да се гордееш с богатството си, а сега ми искаш помощта, така ли? Сега не мога да ти помогна, но ще ти кажа само едно: това, което търсиш се намира само в сърцето и ако не си роден с него няма как да го намериш.
Дракончето се разочаровало от отговора на мишока и продължило пътя си. Вървяло, вървяло и срещнало ято птички:
– Здравейте! Моля ви кажете ми накъде да тръгна! Тръгнал съм да търся ОБИЧТА, ДОБРОТАТА и НЕЖНОСТТА.
Птичките го познали и му рекли:
– Преди години ние дойдохме в замъка ти, за да те помолим за малко храна, а ти ни изгони плашейки ни, че ще ни отсечеш главите, а сега ни молиш за помощ така ли? Няма да ти помогнем, а само ще ти кажем да вървиш там където те отведе сърцето!
Дракончето се разочаровало от отговора на птичките тъй като не разбрало какво искаха да кажат с думите си и продължило пътя си. Вървяло, вървяло и по пътя си срещнало Слоница със слонче до нея. То ги спряло и ги заговорило:
– Кажете ми накъде да тръгна аз търся ОБИЧТА, ДОБРОТАТА и НЕЖНОСТТА.
Слоницата със сълзи на очите спомняйки си за стореното му отговорила:
– Преди години аз дойдох в царството ти с болното си чедо на гърба, за да те помоля за помощ, а ти ме изгони плашейки ме, че ще ми отсечеш главата, а сега ти искаш помощ от мен така ли? Видя ли докъде те доведе твоята гордост и жестокост? Сега няма да получиш отговор от мен, а върви където те отведе сърцето!
Дракончето продължило пътя си. Вървяло, вървяло дни, седмици, месеци дори и така не открило това, което търси. То се спряло и започнало да плаче на глас:
– Аз бях много жесток с онези страдащи животни. Не трябваше толкова да се гордея с богатството си, а трябваше да им помогна, но ето ме сега посред нищото. Сега не знам пътя, за да се върна в двореца, нямам вода и храна, няма ги жълтиците ми и луксозната ми стая. Сега и да искам не мога да дам нищо на никого, защото нямам абсолютно нищо!
Дракончето плакало ли плакало и една от сълзите му докоснала сърцето му и го стоплила. От този момент нататък то разбрало какво означават думите Обич, Доброта и Нежност. Оттогава Дракончето помагало на всеки срещнат, научило се да живее без богатството си и без гордостта си, а като останалите. Имало много приятели и винаги, когато помагало на някого повтаряло думите: Гордостта не води доникъде, добротата е злато!