География

Начало | География | Гордостта на Калифорния е националният парк Йосемити

Гордостта на Калифорния е националният парк Йосемити

Аз детето | 2015-04-08

Представете си как се разхождате по една красива и безкрайна поляна, оградена от огромни скали и изведнъж стигате до брега на невероятно езеро, чиято повърхност е като огледало. В него плуват различни видове малки и големи рибки. Оглеждате се около вас и не виждате хора, тъй като езерото е толкова голямо, че хората, които са застанали на другия му бряг няма как да се видят. Това не е гледка от някои филм за дивата природа, а националният парк Йосемити.
Паркът е създаден на 1 октомври 1890 година и е един от най-старите паркове в САЩ. Създаден е с цел да съхранява най-уникалните растения и животни. Конгресът на САЩ признава важността на съхраняването на този голям парк за радост на бъдещите поколения. От геологична гледна точка Йосемити представлява зрелищна колекция от различни геологични образувания. В него се намира най-голямата концентрация на гранитни куполи в света и най-големият в света гранитен монолит на открито.

Първото прилагане на концепция за парк води началото си от Йосемити с акт от 1864 г. (федерална земя дадена на Калифорния за резерват), подписан от Ейбрахам Линкълн и оттогава паркът играе важна роля при инициирането на концепции за управление на паркове. Самото създаване на парка обаче в действителност започва още преди 500 милиона година, когато планината Сиера Невада в Калифорния се образува постепенно от различни природни катаклизми. С все по-голямото издигане на планината и увеличаването на наклона на терена, течащата на запад река Мърсед увеличава, като издълбава дълбоко, V-образните речни каньони. По-късно, масивни глетчери се спускат надолу по каньоните, като ги преобразуват в U-образни долини. Потоците, притоци на Мърсед, не издълбават своите каньони толкова дълбоко, колкото е каньонът на основната река. Глетчерите пресичат тези каньони и ги оставят като „висящи долини“. Притоците, които някога са се вливали на еднакво ниво с това на основния поток, сега се спускат от отвесни скали, образувайки прочутите водопади на парка. Накрая, седиментите, довлечени от високите терени, запълват езерото Йосемити и образуват сегашното дъно на долината.

Повечето от милионите посетители, които се събират в силния сезон в този храм на природата, се отправят към страхотната красота на широката една и дълга 7 мили долина Йосемити, „главната улица“ на парка, прорязана от една река и охранявана от огромни гранитни скали и куполи, които се извисяват на 600 до 1200 метра.
Самият създател за парка пише за него: „Никой храм, направен с ръце, не може да се сравни с Йосемити“. Много от природните атракции на парка са станали икони на американския пейзаж, обезсмъртени от фотографите на Ансел Адамс. Кой не би познал плешивия образ на Хаф Доум, 2695-метровия отличителен връх на „Йосемити“? Или Ел Капитан, най-голямата единична гранитна скала на земята, извисяваща се 350 етажа над пода на долината (два пъти по-голяма от Гибралтарската скала) и привличаща скални катерачи от цял свят? Великолепните водопади Йосемити са най-високите на континента със своите 739 метра. Каскадата – разделена на Горен Йосемитски водопад (436 м), средни каскади (206 м) и Долен Йосемитски водопад (98 м) – е най-впечатляваща през пролетта и ранното лято, но пресъхва до тънка струйка в края на лятото. Туризмът е любимо занимание в парка, с 1280 км маршрути, които могат да бъдат изминати с кон, муле или пеша. Един от най-популярните е умерено трудният „Мист Трейл“ (Маршрут на мъглата), предлагащ гледка отблизо на 97-метровия водопад Върнъл и 181-метровия забулен в мъгла Бридалвейл. За предпочитащите да останат в колата, 315 километра павирани пътища ще ви отведат до Глешър Пойнт за чудесни изгледи на долината под него.
В гората Марипоза, резерват на 500 масивни секвои, 2700-годишната Гризли Джайънт е смятана за най-старата. Построеният през 1927 г. хотел „Евани“, наречен на обитаващите парка индианци (на чийто език „Йосемити“ означава „мечка гризли“) е идеалното място за отсядане в парка и един от най-престижните в системата му. Експонат от камък и местно дърво, откриващите се от него гледки са смайващи. Вътре декоративните мотиви отразяват занаятите на индианците евани, докато масивните полилеи изглеждат сякаш са предназначени за замък, а камините са достатъчно големи, за да се разхождате вътре.
И гостите на хотела, и външните посетители могат да обядват в неговата огромна трапезария, чиито 8-метрови прозорци рамкират гледки към най-добрите места на парка. Южно от Йосемити „Ернас Елдърбъри Хаус“ и неговата изискана в стил ХІХ в. странноприемница, „Шато дю Суро“, предлагат европейска изтънченост, любезно обслужване, и атмосфера на романтичност, която не сте очаквали да намерите в такова миниатюрно селце. Ерна, родената във Виена виртуозна главна готвачка (и темпераментна собственичка), е толкова вдъхновена от местния пазар, че променя менюто почти ежедневно, създавайки повлияни от френската кухня ястия, които привличат гастрономите така, както Ел Капитан съблазнява катерачите.

Най-величествената част от парка обаче са ливадите Уолъми и високопланинските терени. През лятото на тези места е пълно с живот. Поради краткия летен сезон, растения и животни се възползват максимално от топлите дни за растеж, репродукция и трупане на хранителни запаси, преди да започне дългата и студена зима. Гората Марипоса, намираща се на 56 км южно от долината Йосемити, е най-голямата от трите гори с гигантски секвои в Йосемити. Горите Туолъми и Мърсед са близо до местността Крейн Флет. Въпреки заплахата от страна на човека, тези огромни дървета, най-големи от всички живи организми, устояват хилядолетия. Обаче едва през последните години започва да се разгадава средата, в която растат гигантските секвои. През последните 100 години защитата им понякога е недостатъчна, а понякога – прекалено силна. Например, в края на 19 век през две от секвоите в гората Марипоса са прокарани тунели. Обратно, добрите намерения създават друг проблем – защитата от пожари има отрицателен ефект.
Секвоите са се приспособили чудесно към огъня. Дървесината и кората са пожароустойчиви. Черни белези върху редица големи дървета, които все още виреят добре, показват, че те са устояли на много унищожителни пожари. Репродукцията на секвоята също зависи от огъня. Малките ѝ семена се нуждаят от минимално количество почва, за да покълнат, но на фиданките е необходима слънчева светлина. Исторически, честите естествени пожари разреждат гората, намаляват конкурентните видове и обогатяват почвата с минерали. Но през годините на ограничаване на пожарите се натрупват паднали клони, листа и др., които пречат на възпроизводството и позволяват на дървета, които могат да растат и на сянка, да навлязат в гората от секвои. Управата на националния парк понастоящем симулира естествени пожари, които да подобрят здравето на гората. Секвоите в Йосемити са били тук и при появата на първите европейски заселници. За най-стара се счита секвоята Гризли Джаянт (Сивият гигант), на 2 700 години.

Животинският свят на парка също е много богат. Тук се срещат около 500 черни и кафяви мечки. Те прекарват по-голямата част от времето си разхождайки се в парка и търсейки храна и изобщо не закачат хората. Храната за тях там е в изобилие и това е главната причина да не се интересуват от хората. Мечките в Йосемити редовно си намират и похапват семена, жълъди, ларви от насекоми, трева, детелина, дув лук, дива ябълка, бъз, дива череша и много други плодове. Друг типичен жител на парка са калифорнийските диви овце. Преди известно време те започват да изчезват от Йосемити, поради лов, болести и конкуриране за храна с питомните овце. Днес, след положените усилия на управата на националния парк и редица други служби и организации, калифорнийската дива овца отново е част от фауната на Йосемити. Среща се в източната част на парка.
Типичен негов жител е и голямата дива сова. Тя е много рядък и застрашен от изчезване вид. В някои части на парка може да се чуе характерният звук, който тя издава. Учените изследват и документират броя, навиците и здравословното състояние на популацията на голямата сива сова в Йосемити.
В парка се среща е един много интересен сребристо-сив редставител на семейство Кучета. Койотите се хранят предимно с полски мишки и катерици, обаче са се научили да си просят храна и от хората. За съжаление, човешката храна е вредна за тях, освен това, когато се опитват да получат храна от хората, може да ги блъсне кола. Заедно с него си съжителстват още и елени, катерици, сойки и още един застрашен вид – соколът скитник. Соколът скитник е застрашен вид, но вече се е завърнал в долината Йосемити. С усилията на управата на парка и на много други организации, след завръщането в парка през 1970-те години, популацията му се е увеличила значително. Соколите скитници, които гнездят в Йосемити, са защитени от управата на парка.

Ако някога посетите парка Йосемити си заслужава да обърнете внимание и на следните дървета.
Калифорнийският черен дъб се среща в изобилие в долината Йосемити. Той е голямо широколистно дърво с жълто-зелени листа и тъмен ствол. Ражда жълъди, които индианците майуок смилат на брашно.
Калифорнийският тамянов кедър е характерен с червеникавата си кора, поради което често го бъркат с гигантската секвоя. Тамяновият кедър се среща в изобилие из Сиера Невада, докато секвоите растат само в ограничен брой гори.
Гигантската секвоя е най-голямото дърво на земята. В Йосемити има три гори с гигантски секвои. Гигантската секвоя често живее между 1000 и 3000 години. Някои от тези дървета са посадени в долината Йосемити от заселници, но са донесени от друго място.
Борът пондероза може да се разпознае по кората си, покрита с тъмни пукнатини, образуващи люспи с неправилна форма. Възрастните дървета са със значителен диаметър в основата и с прав ствол, издигащ се на много метри, преди да се разклони.

Годишно Йосемити се посещава от над 3 милиона души.