Големият мил великан и малкото момиченце

Един страховит и ужасен великан живееше в планината до моето село. Когато тръгнеше да слиза по някоя планинска пътека, цялата земя се тресеше. Ако решеше да се засмее, гръмотевици падаха от небето, а заплачеше ли, една сълза правеше цяло езеро. Всички хора от селото се страхуваха да ходят в планината. Казват, че много юнаци, загинали в опит да убият великана и затова вече никой не искал да се опитва.

Един ден едно малко момиченце решило да бере гъби в гората. Баща й винаги й казвал да не влиза много навътре, но станало така, че тя влязла. Повървяла, набрала много гъби, дори украсила с цветя кошничката си. Гората била светла, защото било още обед и нищо страшно не се чувало и виждало. По едно време силен трясък стреснал момиченцето. Някъде далеч пред него паднало повалено дърво, а земята се разтресла.
– Майчице, какво става? – изпищяло то и изтървало кошничката си.
В същия момент срещу нея се изправил страшният великан.
– Помощ, помощ! – извикало момиченцето.
Великанът се навел и вдигнал детето. С дъха си изсушил измокрената му дреха и го понесъл към дома си.
– Не се страхувай – говорел му той. Ще те нагостя, ще се успокоиш и ще те пусна да си отидеш.
– Как ще ме пуснеш? Знам, че ме лъжеш. Искаш да ме изядеш, нали? – плачело момиченцето.
– Аз ям само картофена супа и пресен хляб – казал великанът. – Много обичам и дините. Ям ги направо с кората.
– А кой изяде юнаците, които се биха с теб? – попитало момиченцето.
– Юнаци ли? – зачудил се великанът. – Не съм виждал юнаци наоколо, а и не обичам да се бия. Никога не съм го правил. Сигурно са били страхливи момчета и са се скрили в другото село.

Момиченцето получило парче хляб, голямо колкото гума от трактор и паница с картофена супа, голяма колкото уличен контейнер. Трябвало да яде с ръце, защото лъжицата приличала на лопата и не се побирала в устата му. Когато се нахранило, великанът отнесъл детето до селото.
– Някой ден ще ти направя супа от гъби! – обещало момиченцето.
– Непременно ще я опитам! – казал великанът.
Така се разделили. Момиченцето разказало на всички за новия си приятел и продължило да го посещава. Някои хора от селото обаче още не вярват, че великанът е толкова мил.

Участва в конкурса „Великански конкурс за талантливи писатели“