Едно неочаквано лято
Това лято беше просто фантастично! Но различно от плановете ми.
Първо щях да ходя на еко лагер от училище. Миналата година, когато завърших първи клас, ходих на еко лагер и там ни водиха на много интересни места като: Аладжа манастир, където видях змия; стъкларския завод в Белослав, откъдето си купих сувенири; возихме се на лодка по река Камчия; правихме пиратски битки на истински пиратски кораби в морето.
Но родителите ми ме отписаха тази година, защото щях да ходя в Италия при леля, свако и братовчед ми.
Вместо аз да отида в Италия, леля и свако дойдоха при нас. Само че братовчед ми не дойде, защото той е на деветнайсет години и ще кандидатства с химия, за да влезе в някой хубав университет. Той каза, че когато догодина отида при него, ще ме научи на много неща, както и на италиански.
И така, когато леля и свако пристигнаха във Варна, започнахме да ходим на плаж всеки ден, заедно с малкото ми братче, а понякога вземахме и баба с нас. Спусках се по водна пързалка и правех пясъчни замъци, украсявах ги с мидички, а накрая идваше някоя по-голяма вълна и сякаш изяждаше половината замък.
Толкова ми беше хубаво, че почти не намерих време да уча. Все пак прочетох няколко книги.
Ето, че идва моментът, когато леля и свако си тръгват, но за да не ми е толкова тъжно, докато пиша как си тръгват, ще ви разкажа за другата част от моето лято.
Малко след като леля и свако пристигнаха и преди да ми сложат шини, дойде моята братовчедка от София. Тя се казва Теодора. С нея си прекарахме страхотно, но най-интересната част от нейното идване е, че ходихме на Делфинариума и Аквариума. Беше невероятно забавно! Първо делфините поздравиха публиката с танц, после скачаха през обръч и играха футбол с огромни надуваеми топки. В Аквариума пък видяхме много интересни риби и морски същества: два вида пирани, калмар, морска котка, морско конче, дори една малка сляпа акула. Имаше още змиорка, охлювчета, риба клоун и малък тритон. Видяхме и препариран тюлен, делфин и много раковини.
Когато Теди си тръгна, дойде един мой приятел от детската градина в Своге, където живях преди, но още ходим там. С него също си изкарахме хубаво. Ядяхме сладолед всеки ден. Отидохме и на плаж веднъж, но следобед и какво ни очакваше там- във водата имаше страшно много водорасли, беше пълно с хора и едва си намерихме място из тълпата. И последното е, че имаше много малки медузки в морето, които се опитвахме да хванем. Беше просто ужас!
И моят приятел си тръгна.
Бях и на село, в къщата на вуйчото на мама. Много ми хареса там, искам пак да отида. Мама ни набра последните узрели малини, но ние с братчето ми не обичаме малини. Обаче се научихме да вадим граховите зърна от шушулките. Приятно е да го правиш. А яли ли сте суров пресен грах? Мнооого е вкусно. Малките зелени топченца са толкова свежи!
Разходихме се из селото. От дворовете на другите къщи се чуваше кудкудякането на кокошки, гласовете на магаретата и лаят на кучетата. Впечатлявахме се постоянно с братчето ми, а мама каза, че така е с градските деца, които не са виждали отблизо домашни животни.
На края на селото, на една голяма поляна, под дърветата имаше една възрастна жена. Беше запалила огън и нещо вареше. Хранеше малки пуйчета с жълтък от варено яйце. Тя ни даде да подържим пиленцата, но братчето ми малко се страхуваше.
Била съм на село и преди три години, при приятели на баба и дядо. Те имаха много малки зайчета и едно голямо куче, любимата ми порода- немска овчарка. На двора им стоеше и една пералня. Много се учудих защо е там тази пералня и когато попитах дядо Христо, той ми каза, че там перат кучето си. Е, възможно ли е това?! Вече знам, че е шега.
О, да, щях да забравя, че това лято видях и бебенце маймунче в зоопарка. Майка му го кърмеше и го милваше по главичката. Толкова беше сладичко!
Малко е тъжно, че животните са затворени и мама и тати казват, че е особено унизително за царят на животните- лъвът да бъде в такава малка клетка и че е по-добре зоопарковете, както изглеждат сега, да бъдат закрити, но това е друга тема.
Жалко, че трябва да се връщам на темата за заминаването на леля и свако, но какво да се прави… Ще ми е мъчно, даже много, но тръгвам на училище и то за трета година.
Поне си изкарах наистина фантастично лято и нямам търпение да разкажа на госпожата и съучениците ми за моите невероятни преживявания през лятната ваканция.
Участва в конкурса „Моето невероятно лятно приключение“
